Решение № 7810 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2021 г.

Решение № 7810 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2021 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община -Стара Загора, срещу Решение № 55/17.02.2021 г., постановено по адм. дело № 472/2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 10-00-1755/23.06.2020 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 2 вр., с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, обективирала нареждане за премахване на незаконен строеж – "покрив на жилищна сграда", пета категория, изпълнен от М. Балтов и М. Балтова в сграда, изградена въз основа на отстъпено право на строеж, в УПИ ХVІ-85, кв. 200 по РП на град Стара Загора – общинска собственост. С твърдения за неправилност, се иска отмяната на съдебния акт. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е на 28.05.2021 г. писмено становище от процесуален представител - ст. юрисконсулт Д. Желязкова, с което заявява, че поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Ответните страни - М. Б. и М. Б., чрез адвокат Д. Кънева, оспорват касационната жалба, настояват решението, като правилно и обосновано, да се остави в сила, по съображенията, изложени в депозирания писмен отговор. Претендират се разноски за касационното производство по приложен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационна жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразен административен акт – посочил е, че поддържането в изправност и подмяната на покривното покритие не представляват основен, а текущ ремонт. Демонтажа на дървената конструкция, дори и частично, е основен ремонт на покрива, но служителите на община Стара Загора, съставили констативния акт, на който е позована заповедта, не са извършили проверка, за да установят този факт и да се прецени дали е извършена подмяна на цялата дървена конструкция на покрива, само на част от него и на каква част, а нейния размер има отношение за спазване принципа на пропорционалност, който ще бъде нарушен при премахване на целия покрив. След анализ на заключението по приетата СТЕ и писмените доказателства с изпълнителя на строителните дейности, съдът е заключил, че е извършена подмяна само на компрометирани дървени части от конструкцията на покрива, чийто размер е незначителен и не застрашава сигурността спрямо цялото. А липсата на конкретни факти, които да са възприети в административния акт и срещу които да са в състояние да се защитават засегнатите лица, е винаги основание за отмяна на акта. Решението е е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, като изложените от съда изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Събраните по делото доказателства дават отговор на основния с случая спорен въпрос - какви СМР са извършени по покрива на сградата от ответните страни и засяга ли се с тях конструкцията му. Подробният и обективен анализ на доказателствата, включително и заключението на допуснатата и приета СТЕ, са довели до обоснования извод на решаващия съд, че случаят касае осъществен текущ ремонт на покрив, в който ремонт същият не е подменен изцяло, а само компрометирани части от него, без да се променят нито материалите, нито конструкцията на самия покрив. Видно е от договора от 22.01.2019 г. за ремонт и окончателното плащане по него – от 20.02.2019 г., че към датата на извършването на проверката (15.11.2019 г.) и тази на съставения на 5.12.2019 г. констативен акт № 24, строителните дейности са били приключени и служителите на общината не са имали видимост към вътрешната част на покрива. Касационната жалба съдържа предположения и голословни твърдения – че не е възможно да липсва възможност за вътрешен достъп до покрива, че това е "несериозно", с оглед направения му ремонт, на база установеното от вещото лице, включително и от обясненията му в с. з., че липсва предвиден достъп през подпокривното пространство, предвид годината на изграждане на сградата, нанесена в КК – около 1990 г., когато това е било допустимо по ЗТСУ, а ремонтът е осъществен посредством скеле по фасадата на сградата. Подмяната на съществувалите керемиди като покривно покритие с ново метално-ламарина, (с изолация и монтиране на олуци и водосточни тръби), като действие не попада в определението на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, затова и съдът с основание е отбелязал, че не е ясно въз основа на кои факти проверяващите са извели извода за подмяна на дървената конструкция на покрива с нова метална, не е обсъдено и проверено и възражението на адресатите на заповедта, за наложителен ремонт и частична подмяна на износени и опасни дървени елементи на носещата конструкция. С оглед казаното, не се констатират касационни основания за отмяна на съдебния акт, заповедта на кмета на Община Стара Загора правилно е преценена като незаконосъобразна. При този изход на процеса, на ответните страни следва да се присъдят направените по делото разноски, своевременно претендирани и доказани като реално заплатени с приложените списък и договор за правна помощ и съдействие, в размер на 600 лв. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,