Решение № 2787 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2016 г.

Решение № 2787 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от А. К. С., Е. К. Д. и В. К. С., чрез пълномощника им адв. Н. Н., и от А. К. С., чрез пълномощника му адв. Е. Й., срещу решение № 62 от 18 март 2016 г., постановено по адм. д. № 118/2015 г. по описа на Административен съд К.. В двете касационни жалби не са посочени конкретни касационни оплаквания, но от съдържанието им може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От ответника - началника на РО "НСК" - гр. К. при РДНСК при РДНСК Югозападен район, чрез пълномощника му юрк. К. С., е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационните жалби. Същото становище се поддържа и в пледоарията на ответника по касация в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са поцесуално доптустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд К. е образувано по иск на А. К. С., Е. К. Д. и В. К. С. - и тримата от гр. Д., с правно основание чл. 292 от АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РО "НСК" - гр. К. при РДНСК при РДНСК Югозападен район несъществуваненото на изпълняемо задължение към настоящия момент по влязло в сила изпълнително основание заповед № ДК-02-КН-13/23 юли 2007 г. на началника на РДНСК гр. К. за премахване на незаконен стоеж "Масивен гараж", изпълнен в УПИ ХХV-5958 и УПИ ХХVI-1940, кв. 72 по плана на гр. Д., поради настъпването на нови факти и обстоятелства - разрешително за строеж № 110/15 май 1989 г. и съгласуван с главния архитект на община Д. инвестиционен проект № 1208/1989 г.; висящо гражданско дело за спор за собственост между ищците и трето лице с правно основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР); наличието на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство (масивен гараж); изтекла погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че в случая не са налице нови обстоятелства, които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение, поради което е отхвърлил предявения иск. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на посочения незаконен строеж, е влязла в законна сила на 02 февруари 2009 г. - датата, на която с решение № 1394 по адм. д. № 10929/2008 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 133 от 08 май 2008 г., постановено по адм. д. № 207/2007 г. по описа на Административен съд К., с което са отхвърлени жалбите на А. К. С., Е. К. Д. и В. К. С.. При това положение петгодишният давностен срок изтича на 02 февруари 2014 г. Преди изтичането му обаче административният орган е предприел действия по изпълнение на заповедта - издадени са покани за доброволно изпълнение, връчени съответно на Е. Д. на 18 март 2009 г., на А. С. на 15 май 2009 г. и на В. С. на 03 октомври 2013 г., съставен е протокол по принудителното премахване на незаконния строеж по реда на Наредба № 13/2001 г., установяващ, че незаконния строеж не е премахнат доброволно (констативен протокол № 7/30 януари 2014 г.). Проведена е и процедура по избор на извършител на премахването, като след тази процедура е сключен договор с определения изпълнител на 05 февруари 2015 г. Посочените действия по силата на чл. 116, б. "в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) законосъобразно са отчетени от съда като основание за прекъсване на давността, като въз основа на това е направен извод, че към датата на завеждането на иска, погасителната петгодишна давност не е изтекла. Законосъобразен е изводът на административния съд, че сочените от ищците обстоятелства не обосновават наличието на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, които биха могли да доведат до изменение или погасяване на задължението. В тази връзка изложените от инстанцията по същество доводи се споделят напълно от настоящата инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,