Решение № 196 от 10.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 184/2009 г.

Решение № 196 от 10.04.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 184/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане, депозирано на 12.03.2009 г., от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 4819/08по описа на Софийски районен съд, приключило със споразумение, одобрено с определение от 7.10.2008 г, с което осъденият К. И. Н. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че на 2.03.2007 г в гр. С., управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 55 на хиляда, установено по надлежния ред, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, му е наложено наказание "пробация", включващо " задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от три месеца, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от три месеца, както и "лишаване от право да управлява МПС", за срок от деветнадесет месеца. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че в нарушение на материалния закон е одобрено споразумение, по което наложеното наказание е под законоустановения минимум, визиран в чл. 42а, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1 и 2 НК. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата не взема становище по основателността на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. За да одобри споразумението, по реда на чл. 382, ал. 7 НПК, съдът следва да се увери, че то не противоречи на закона и морала. Спазването на закона следва да обхване всички клаузи на споразумението, една от които е тази относно вида и размера на наказанието (чл. 381, ал. 5, т. 2 НПК). Ако констатира нарушение на закона, съдът разполага с правомощието да предложи промени в споразумението, които подлежат на одобрение от лицата, посочени в чл. 382, ал. 5 НПК (прокурор, защитник и обвиняем). Ако не бъде постигнато съгласие между тях и нарушението не бъде отстранено, съдът не следва да одобрява споразумението. В настоящия случай, в споразумението е предвиден тримесечен срок на пробационните мерки " задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", което е в нарушение на императивната норма на чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 и 2 НК, визираща шестмесечен срок като минимално възможен. Като е одобрил споразумението в този вид, Софийският районен съд е допуснал нарушение на материалния закон, основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Налице са предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, за отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и връщане на делото, за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,