Решение № 3597 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2014 г.

Решение № 3597 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1049 от 17.04.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 53/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161303320/23.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1265/5.12.2013 г. на директора на Дирекция - "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са следните: Съдът неправилно е приел, че закупеният от дружеството автомобил е предназначен за превоз на товари и е налице изключението по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Освен това от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, че процесният автомобил е използван от дружеството за превоз на товари и във връзка с икономическата му дейност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Фрукт продукт" ООД срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Фрукт продукт" ООД със седалище и адрес на управление: с. Върбен, община Брезово, област Пловдив, ул. "12-та" № 10 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161303320/23.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1265/5.12.2013 г. на директора на Дирекция - "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "Фрукт продукт" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. октомври 2012 г. в размер на 5 304.41 лв. и са начислени лихви в размер на 438.46 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС по фактури, издадени от "Автомотор корпорация" АД по договор за финансов лизинг № 16232/17.10.2012 г. Органът по приходите е приел, че е закупен лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на закона, а не такъв, който е предназначен за превоз на товари, и е обосновал своя извод с това, че процесният автомобил Ситроен С4 не притежава характеристиките на товарен автомобил, дадени в позиция 8704 от Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС, а отговаря на условията, предвидени за леките автомобили, в позиция 8703. Първоинстанционният съд е отменил РА като незаконосъобразен. Приел е, че досежно преценката за наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС следва да бъде ценено свидетелството за регистрация и удостоверението от производителя, сочещи, че автомобилът е категория N1, предназначен за превоз на товари. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя, свързана с изграждането и експлоатацията на обект "Къща за гости" в с. Върбен /превоз на материали, гости и техния багаж/. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил. Според дефиницията на § 1, т. 18 от ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Във второто изречение на дефиницията, съдържаща се в посочения законов текст, са регламентирани изключенията от правилото и при това те са предвидени алтернативно. Според техническите характеристики на процесното МПС, съдържащи се в сертификат за съответствие на ЕО и свидетелството за регистрация, категорията на автомобила е N 1. С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива), транспонирана в националното законодателството. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за първоначална регистрация на ново превозна средство от категория М, N, О собственикът представя валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя или негов упълномощен представител за Общността, според Наредба № 60/2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, транспонираща Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Света. Категориите, на които се подразделят превозните средства за нуждите на типовото одобряване са изчерпателно изброени в чл. 149 ЗДвП. Според чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" с категория N 1 се категоризират моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима маса не повече от 3.5, т. Процесният автомобил е регистриран по реда на Наредба № I-45/24.03.2000 г. Пред КАТ е представен валиден ЕО сертификат за съответствие. Издадено е свидетелство за регистрация. В същите автомобилът е посочен като такъв от категория N 1. На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) № 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1/тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. "А" "Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а подкатегорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. Регламентът като акт с общо правно приложение е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Регламент № 2658/87 на Съвета, установяващ КН, на който се е позовал органът по приходите, не следва да намери приложение в случая, доколкото се ползва за осъществявания внос и износ на територията на Общността. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА за неуредените от ЗДДС случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно специалните разпоредби на пряко приложимия регламент, ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, свързани с одобряване типа на МПС, са тези, които отговарят на целта на ЗДДС, а не митническото законодателство. Безспорно е установено по делото от представените доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ включването на автомобила в стопанските активи на дружеството чрез заприхождаването му като ДМА по сметка 205 "Транспортни средства", включването му в данъчния амортизационен план и начисляването на данъчни амортизации. Начислените амортизации за отчетени като разход по сметка 603 "Разходи за амортизации". Представени са пътни листове, издавани в периода 12.10.2012 г. - 10.03.2013 г., справки за изминати километри и изразходвано гориво, фактури за закупено гориво. Разходите за гориво са отчетени по сметка 601 "Разходи за материали". От 1.03.2013 г. автомобилът е отдаден под наем. Налице е фактура за платен наем, отразена в дневника за продажбите за м. август 2013 г. Съгласно т. 63 от решение на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11, дружеството в този случай има право на незабавно приспадане на ДДС. Според т. 74 от решението на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11 членове 168 и 176 от Директивата ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. Отделно от това, законосъобразен е изводът на Пловдивския административен съд, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че автомобилът е придобит за целите на икономическата му дейност и се използва за тези цели. Следва да се посочи, че правното основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит, а именно, че стоката е предназначена за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, не е коментирано и не е посочено от органа по приходите нито в РД, нито в РА, нито в решението на решаващия орган. Поради изложеното, следва да се приеме, че решението на Административен съд - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение