Решение № 11586 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2016 г.

Решение № 11586 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6353/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Пироп" ООД, представлявано от адв. Стойков, против решение № 1471/11.02.2016 г. по адм. д. № 9818/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът министър на земеделието и храните поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Постъпила е и частна жалба на министъра на земеделието и храните против протоколно определение от 13.04.2016 г. с молба за допълването му в частта на искането за присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба, "Пироп" ООД, я оспорва с доводи за неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. По касационната жалба: Като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледена по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното произвоство е образувано по оспорване на "Пироп" ООД срещу Заповед № РД 49-163/15.05.2012 г., в частта, с която на основание § 4, ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите /ПЗРЗГ/ министърът на земеделието и храните е определил притежаваните от дружеството поземлени имоти по КВС № 012394 с площ 8.211 дка и № 012395 с площ 8.210 като такива в горска територия. За да постанови отхвърлителното жалбата решение първоинстанционният тричленен състав на Върховния административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, мотивирана с констатациите по протокола на комисията по § 4, ал. 1 ПЗРЗГ. Установените по делото нарушения на процедурата по § 4, ал. 3 и ал. 4 ПЗРЗГ е обсъдил в светлината за приетото по делото писмено заключение на съдебна лесотехническа експертиза и ги е приел за несъществени. Решението е постановено при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Компетентността по § 4, ал. 5 ПЗРЗГ министърът на земеделието и храните упражнява в процедура, предвидена с разпоредбите на ал. 1-4 от цитирания текст, съгласно която назначена от него в едномесечен срок от влизане на закона в сила областна комисия в състав съгласно ал. 2 изготвя: списъци на поземлени имоти в горски територии с характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или картата на възстановената собственост; извършва на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство; изготвя протокол за работата си, към който прилага списък на имотите; отразява в протокола размера на всеки имот, вида и произхода на гората; прилага към него скица на имота и таксационна характеристика Така съставения протокол се предоставя в 6-месечен срок от влизане на закона в сила на министъра на земеделието и горите за утвърждаване и издаване в 14-дневен срок заповед за определяне на имотите като горска територия. Цитираните административнопроизводствени правила представляват гаранция за законосъобразно упражняване компетентността на административния орган при преценката дали конкретен поземлен имот в конкретна територия има характеристиката на гора и подлежи ли като такъв на административна регулация по специалната разпоредба на § 4, ал. 5 ПЗРЗГ. Ето защо пренебрегването на някое от тях, вменено в задължение на областната комисия, не може да бъде санирано с констатации на назначена в съдебното производство по оспорване на заповедта по § 4, ал. 5 ПЗРЗГ лесотехническа експертиза. В мотивите си първоинстанционният тричленен състав не е направил анализ на тежестта на констатираните от него административнопроизводствени нарушения, позовал се е на експертиза, изготвена без налични по преписката скици на процесните имоти, представляващи част от таксационната характеристика на имотите. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият петчленен състав констатира, че обжалваната заповед, видно от положения щемпъл е издадена от заместник министър съгласно заповед за заместване. Тази заповед представлява част от административната преписка и при липсата й, решаващият съд е следвало да я изиска служебно или да даде задължително указание на административния орган за представянето й по делото и с оглед конкретното й съдържание да събере данни дали предпоставки за заместване са били налице към датата на издаване на обжалваната заповед. Макар в жалбата основанието по чл. 146, т. 1 АПК да не е релевирано, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е бил длъжен въз основа на доказателствата по делото да провери валидността на обжалваната заповед . Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав за събиране данни относно валидността на оспорената заповед и излагане на мотиви по същество на спора за нейната законосъобразност. По частната жалба: Тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: От материалите по делото се установява, че след постановяване на съдебното решение процесуалният представител на министъра на земеделието и храните с писмена молба е поискал постановяване на допълнително решение, с което да се присъдят поисканите разноски /юрисконсултско възнаграждение/ и съдът да се произнесе изцяло по оспорването, вкл. поземлени имоти № 012402, № 012403, № 012408 и № 012409 по КВС. С протоколно определение от 13.04.2016 г. молбата за допълване е оставена без уважение, а по искането за разноски съдът не се е произнесъл. Ето защо подадената до петчленния състав частна жалба с претенция за присъждане на разноски следва да бъде ценена като молба по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. С оглед резултата от касационната проверка въпросът относно претендираните към настоящия момент разноски следва да бъде разрешен по реда на чл. 226 АПК. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,