Решение № 13984 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2014 г.

Решение № 13984 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Тодорова, против решение № 5466 от 28.10.2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2921/2013 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № 011109647/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" -София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна изцяло на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Любомир Георгиев Лулев с адрес: гр. Благоевград, ул. "Цар Иван Шишман" № 16, ет. 12, ап. 45 не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 011109647/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. Със същия на Любомир Георгиев Лулев са определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и лихви за забава. АССГ е прогласил нищожността на РА и с определение № 58 от 06.01.2014 г. е присъдил разноски в полза на жалбоподателя в размер на 150 лв. Приел е, че въпреки дадените изрични указания с определението за насрочване на делото, ответникът не е представил доказателства за това, че заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/, ЗВР, изменяща първата заповед, и заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ са издадени от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради липсата на тези доказателства е направен изводът, че РА не е издаден от компетентен орган, което обуславя неговата нищожност. От фактическа страна се установява, че ревизията е възложена със ЗВР № 1105378/04.05.2011 г., издадена от Даниела Върбанова Плевненска на длъжност началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - София, която не е представена по делото. Със ЗВР № 1109647/17.08.2011 г., издадена от Вася Стефанова Митева на длъжност началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - София /л. 244-245 от делото/ по реда на чл. 113, ал. 2 ДОПК е изменена първоначалната ЗВР и е продължен срокът на ревизията. Със ЗОКО № К 1109647/03.05.2012 г., издадена от Тодор Богданов Герасимов на длъжност началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - София, е определен компетентният орган, който да издаде РА. Доказателства, установяващи, че ЗВР и ЗОКО са издадени от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, в хода на първоинстанционното съдебното производство действително не са били представени от страна на ответника по делото. Основателен обаче е доводът на касатора, че решението на АССГ е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. С определение № 3280/11.04.2013 г. АССГ е задължил ответника в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи всички, цитирани в РА и РД, доказателства, които не са представени по делото. В открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2013 г., съдът е задължил повторно ответника да представи в 10 - дневен срок от датата на с. з. всички доказателства, явяващи се част от административната преписка. С молба от 06.06.2013 г. процесуалният представител на ответника е заявил, че в Дирекция "ОДОП" не се съхраняват други доказателства, които са част от административната преписка и не са били представени по делото. С молбата си е поискал конкретизация на указанията по отношение на липсващите документи, за да бъдат изискани от актосъставителя. Такава конкретизация АССГ не е направил, а с разпореждане от 10.06.2013 г. е уведомил отново ответника, че административната преписка не е в цялост. При така установената фактическа обстановка настоящият касационен състав намира, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК да изиска от органа, издал оспорения РА, да представи всички документи, описани в РА и РД, които следва да са част от административната преписка. Заповедите на териториалния директор или на изпълнителния директор на НАП, съответно на определен от него заместник изпълнителен директор, с които се определят компетентните органи да издават ЗВР и ЗОКО, не са описани нито в РД, нито в РА. В изпълнение на правомощието си и задължението си по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е длъжен да прецени дали РА е издаден от компетентен орган, а такава преценка може да направи само ако от страна на ответника са представени по делото доказателствата, установяващи това обстоятелство.