Решение № 1260 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 356/2012 г.

Решение № 1260 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 356/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 149 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Илиана Николова Балабанова - Стойчева, Наташа Огнянова Добрева, Йорданка Рангелова Бекирска -Димитрова и Елена Димитрова Трифонова чрез адв. Албена Койчева от гр. София, с която е оспорена т. 2 от Решение № 736 - ПОД/08.12.2011 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Осигурителен надзор". Основните доводи в жалбата, обуславящи претенцията за незаконосъобразност на оспорения общ админстративен акт са насочени към това, че е издаден в противоречие с вторичното право на Европейския съюз. В тази връзка се твърди, че оспореното решение на зам. председателя на КФН относно използване на единствено на пола като актюерски фактор в различните биометрични таблици за жените и мъжете за определяне на размера на пожизнената пенсия от универсален пенсионен фонд и свързаните с него текстове на КСО, представляват пряка дискриминация на основание на пола и противоречат на стандартите на ЕС относно равнопоставеността на жените и мъжете в областта на социалното осигуряване. По тези и други съображения се претендира отмяната му в частта относно утвърдените биометрични таблици, които да се прилагат от универсалните пенсионни фондове при определяне на пенсионните резерви. Ответната страна - Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор чрез процесуален представител юриск. Налбантов мотивира становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Йорданка Рангелова Бекирска -Димитрова не ангажира становище. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от надлежно легитимирани лица в законоустановения срок и поради това е допустима. В тази връзка съдът съобразява и определение № 10537/17.07.2012 г. по адм. д. 5974/2012 г. на петчленен състав от II-ра колегия на ВАС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното: С оспорената т. 2 на Решение № 736 - ПОД/08.12.2011 г. Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", на основание чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19 от 8.12.2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, са утвърдени биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2011 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в шест приложения (№ № 1-6 по т. 2.1 - 2.6.), съответно за мъже и за жени. Редът за създаването на пенсионните резерви, съгласно ал. 2 на чл. 192 от КСО е определен с Наредба № 19/08.12.2004 г. на КФН за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. З от Наредбата, за изчисляването на резервите пенсионноосигурителните дружества прилагат "единни технически лихвени проценти и биометрични таблици за смъртност" за съответната година, които се утвърждават от заместник-председателя. Преизчисляването на резерва се извършва ежегодно от пенсионноосигурителните дружества, към 31 декември на всяка календарна година (чл. 8. ал. 1 от Наредба № 19). Съгласно чл. 192, ал. 2 и ал. З от Кодекса за социално осигуряване (КСО), пенсионноосигурителното дружество е длъжно да създаде за управлявания от него универсален пенсионен фонд пенсионен резерв за изплащането на пожизнените пенсии на лицата, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети. Този резерв се използва единствено за изплащане на пенсии, когато са изчерпани средствата по индивидуалната партида съответния пенсионер. Размерът на пожизнените пенсии, изплащани от универсалните пенсионни фондове, съгласно чл. 169, ал. 1 от КСО, се определя на базата на натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида на лицето, както и на одобрените от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор биометрични таблици и технически лихвен процент. Биометричните таблици, използвани за определяне на размера на пенсиите, се изготвят отделно за всеки пенсионен фонд от дружеството, което го управлява, след което се утвърждават от заместник-председателя. Те са различни от биометричните таблици, утвърдени с обжалваното решение, които са единни за всички дружества и се използват при изчисляване на пенсионните резерви. Таблиците за смъртност, въз основа на които се определя размерът на пожизнените пенсии, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от КСО се изготвят от отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество и се утвърждават от управителния му орган, след което се одобряват от заместник-председателя. Вида и съдържанието на биометричните таблици са утвърдени с Изискванията към формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване, утвърдени от КФН. В приложенията към тях - Образец № 7 към раздел III, точка 7 и Образец № 8 към раздел III, точка 8 е предвидена различна статистика за мъже и жени. По тази причина биометричните таблици се изготвят и се предлагат за утвърждаване в този вид и не е в правомощията на зам. председателя на КФН да преценява съдържанието им, а само това - доколко са спазени законоустановените форма и ред за съставянето им. Така установеното обуславя извода, че обжалваното Решение № 736 - ПОД/08.12.2011 г. е издадено в условията на обвързана компетентност от компетентния за това административен орган - зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" в съответствие с вменените с разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗКФН компетенции, а именно да утвърждава методически ръководства, договори, списъци, образци и други документи, свързани с дейността по допълнително социално осигуряване. В решението са посочени правните основания за издаването му - чл. 6, ал. З от Наредба № 19, във връзка с чл. 192, ал. 2 от КСО, като са посочени и фактическите основания за това, поради което административният акт е мотивиран. Неоснователен е довода по жалбата, че е дискриминационно условие съобразяването на пола като признак при изготвянето на биометричните таблици за смъртност. При анализа на това възражение следва да се съобрази легалната дефиниция за "Биометрична таблица за смъртност" по см. на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата, а именно, че "...за целите за изчисляване на размера на пенсионните резерви представлява теоретичен модел, представен под формата на статистическа таблица, характеризираща по възрастовия режим на преживяване и смърт на определена общност от хора". В случая административният орган е длъжен да използва единствените официално признатите статистически таблици за смъртност, изготвяни ежегодно от Националния статистически институт и предоставяни на КФН по силата чл. 24, ал. 1 от Закона за статистиката. Именно в тях е посочена смъртността и средната продължителност на предстоящия живот на населението по пол - мъже и жени и поради това административният орган е обвързан от съдържанието им. Прилагането на тази нормативна рамка не е дерогирана от нормативен акт от по-висша степен. От една страна следва да се съобрази, че към момента на издаване на оспорения административен акт (08.12.2011 г.) е действала нормата на чл. 246, ал. 3 КСО, предвиждаща че "Отчитането на пола като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия се допуска, в случай че пенсионноосигурителното дружество ползва надеждна и редовно актуализирана публична статистическа информация, от която е видно определящото значение на пола". Едва с ДВ, бр. 20/28.02.2012 г. са извършени изменения в разпоредбата на чл. 246, ал. З от КСО, която постановява, че не се допуска отчитане на пола като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, тъй като то не е обвързано с трудово правоотношение. На следващо място следва да се съобрази, че Директива на Съвета 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване прокламира принципи за равно третиране на мъжете и жените не изключва приложение на пола като актюерски фактор или като фактор, неприложим при биометричните изчисления. В т. 15 от преамбюла на Директива 2004/11 З/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги е предвидено, че това равно третиране следва да се прилага само в сферата на частните, доброволните и несвързани с трудово правоотношение осигурителни и пенсионни режими. Доколкото осигуряването в универсален пенсионен фонд, където се осигурява по-голямата част от населението, е обвързано с трудовата дейност на лицата /тъй като осигурителните вноски се удържат от и са обвързани с размера на трудовото възнаграждение/, с директивата се допуска дерогиране на равното третиране на мъжете и жените в обществените отношения, свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване, в това число при биометричните изчисления. При тези съображения се установи, че обжалваният административният акт законосъобразен като е издаден в условията на обвързана компетентност в съответствие с приложимото право, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона - гарантиране на минималната доходност чрез резерви в пенсионния фонд като сума от средства, заделени по съответния ред, с които се изплащат допълнителни пожизнени пенсии за старост, лични пожизнени пенсии за старост, лични пожизнени пенсии за инвалидност и наследствени пожизнени пенсии на пенсионерите, които са преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети. Поради това жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв, поради което съдът намира че в полза на на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим според разпоредбата на чл. 144 от АПК и е в съответствие с ТР № 3/13.05.2010 г. по ТД № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда за други неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева за всяка инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 АПК