Решение № 3073 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2012 г.

Решение № 3073 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6, вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Стемакс Трейдинг " ЕООД, гр. София, против решение № 2378/02.05.2012 г. по адм. д. № 9332/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1120447/06.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1308/04.08.2011 г. на ДД"ОУИ" ( сега ДД"ОДОП") при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът ДД"ОДОП" не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил АПВ, с който на дружеството е отказано възстановяване на ДДС в размер на 99 945 лева за данъчен период м. юни 2009 г. по заявено искане за прихващане и възстановяване с вх. № 10-53-06-1539/08.04.2011 г. За да отхвърли жалбата съдът се е позовал на безспорно установеният факт, че процесния данъчен период е включен като ревизиран период при извършвана ревизия с постановен РА, който не е влязъл в сила и съобразно разпоредбата не чл. 92, ал. 1, т. 6 ЗДДС този период е включен в тримесечна процедура, по която за един от периодите - м. 07.09 г. с ревизията са установени задължения в по-голям размер от признатите за възстановяване и като резултат с РА е установено задължение за внасяне на ДДС. Съдът е извършил служебна проверка и е установил, че производството по оспорване на РА е висящо. С тези мотиви е приел, че искането подадено към период на неприключило ревизионно производство, е неоснователно и законосъобразно е постановен отказ по същото. Решението е правилно. Административен съд София-град е установил фактите по делото, по които няма спор. Предявеното искане за прихващане и възстановяване на ДДС в размер на 99 945 лв. за м. 06.09 г. е към период на неприключила данъчна ревизия, в обхвата на която е включен и м. 06.09 г. Въпреки, че резултатът за този период не е коригиран с ревизията, поради това, че м. 06.09 г. е включен в тримесечна процедура, включваща и м. 07.09 г., за който с ревизията е установено задължение за ДДС в по-голям размер от този за възстановяване, с РА е извършено прихващане и като краен резултат е установен ДДС за внасяне. До приключване на оспорването на издадения РА с влязъл в сила съдебен акт, резултатът за този тримесечен период, е с неустановена сума за възстановяване. Ревизията е приключила първоначално с РА, който е бил отменен от горестоящия орган и е върната преписката за извършване на нова ревизия за м. 07.09 г. В случая в резултат на извършените корекции - непризнаване на данъчен кредит за м. 07.09 г., с издадения повторно ревизионен акт № 1006493/14.10.2010 г. на търговското дружество е определено допълнително задължение по ЗДДС в размер на 126 079.13 лв. Видно от представените по делото доказателства, а и след направена служебна справка в деловодството на Административен съд София-град се установява, че ревизионният акт е обжалван по съдебен ред, като по отношение на същия не е налице влязло в сила решение. Въз основа на осъществения от органа по приходите контрол в хода на ревизионното производство не е налице изтекла процедура по приспадане на ДДС, съгласно изискванията на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС, не е налице и сума, подлежаща на ефективно възстановяване. Обуславяща процедурата по приспадане е корекция на данъка за един от данъчните периоди, предмет на процесния РА, поради което и въпроса е свързан с признаване правото на данъчен кредит, от което ще се определи и размера на данъка за периода. Правилно Административен съд София-град е приел, че на основание чл. 92 ЗДДС не следва да се възстановява претендирания данък за м. 06.09 г. в размер на 99 945 лв., тъй като с издаден ревизионен акт е приспаднат същия с допълнително установения ДДС за внасяне за месец юли 2009 г. в размер на 126 079, 13 лв. С посочения ревизионен акт е установено, че спрямо данък за възстановяване през месец юни 2009 г. е възникнала процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС. Сумата за възстановяване от 99 945 лв. е приспадната от установената сума ДДС за внасяне. В съответствие с чл. 92 от ЗДДС по отношение на данъка за възстановяване за м. 06.2009 г. в размер на 99 945 лв. е започната процедура по приспадане, като в резултат на това приспадане декларираната за възстановяване сума за м. юни 2009 г. е напълно изчерпана и не е налице остатък за възстановяване, а е налице задължение в размер на 1 799.87 лв. С изчерпването на декларирания за възстановяване ДДС за данъчен период месец юни 2009 г. е прекъсната тримесечната процедура по приспадане на този данък. В съответствие с изложеното, органът по приходите правилно е формирал извода, че не са налице основания за възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на посочения в справката декларация за м. юни 2009 г. ДДС в размер на 99 945 лв. и е постановил отказ за претендираната сума. Неотносимо в това производство е възражението, свързано с издадения ревизионен акт № 1006493/14.10.2010 г. и установяване на обстоятелството как в същия при определянето на задълженията по ДДС е взето предвид установената сума за възстановяване на ДДС в размер на 99 945 лв. Посоченият РА е предмет на контрол за законосъобразност в отделно производство, а не в проведеното, поради което правилно съдът не го е обсъдил. С оглед изложеното, като е приел, че оспорения пред него АПВ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение