Решение № 15951 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2018 г.

Решение № 15951 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8445/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. И., ЕГН [ЕГН], с адрес за кореспонденция [населено място], [жк], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] срещу Решение № 2119/29.03.2018 г. по АД № 557 от 2017 г. на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу ревизионен акт /РА/ № Р-22220016000448-091-001/26.09.2016 г., издаден от В. Владимирова - орган, възложил ревизията и П. Г. - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 2257/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София Касаторът, поддържа наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на решението – необоснованост и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон. Неправилно е прието от първоинстанционният съд, че касатора като едноличен търговец е достигнал обороти за регистрация по ЗДДС към 31.12.2011 г. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, чрез юрк. Кирилов намира същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява подробно становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. София - град е бил ревизионен акт № Р-22220016000448-091-001/26.09.2016 г., издаден от В. В. - орган, възложил ревизията и П. Г., ръководител на ревизията, в частта потвърдена с решение № 2257/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" ("ОДОП") - София, при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и чл. 67, ал. 2 ЗДДС за данъчни периоди: м. 12. 2013 г. и от м. 07. 2014 г. до м. 12. 2014 г. е начислен данък върху добавена стойност в общ размер на 16 648, 34 лв. и са начислени лихви в размер 3 713, 26 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, като е обосновал извод за частично противоречие с приложимия материален закон и е отменил РА в частта на определено задължение за ДДС за м. 12. 2013 г. в размер на 8181, 67 лв., ведно с начислените лихви за забава. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част решаващият състав на първоинстанционният съд е възприел изцяло становището на приходната администрация относно достигане на оборот над установения по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и дължимостта на установените данъчни задължения. Като неоснователни са преценени твърденията на ревизираното лице, че следва да се изключи от оборота на ЕТ за 2011 г., сумата от 7000 лв., сторнирана с касова бележка на 29.12.2011 г. Прието е също така за доказано по несъмнен начин, че сумата в размер на 15 600 лв., представлява платен на ревизираното лице наем за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. по договор за наем, поради което законосъобразно е включена в облагаемия оборот на лицето за 2012 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, събраните доказателства са ценени поотделно и в съвкупност съобразно доказателствената им тежест, вследствие на което са формирани логически и обосновани фактически и правни изводи, съответстващи на приложимия материален закон. Не е допуснато от първоинстанциония съд твърдяното неправилно приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд по спорния въпрос за включването на сумата от 7 000 лева, за която се твърди от касатора, че е от сторниран касов бон. Правилно е посочено, че спорната сума е отразена в декларирания с годишна данъчна декларация за 2011 г. приход от 49 092 лева, който съответства на сумата в представения от лицето годишен отчет от ЕКАФП - фискална памет за периодите от 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. В същото време не е подадена коригираща декларация за финансовата година в срока по чл. 50 ЗДДФЛ, който е до 30.04.2012 г., а е подадена много след крайния срок с вх. № 124391600627139/21.10.2016 г., т. е. след издаване на оспорения РА. Съгласно чл. 104, ал. 3 от ДОПК, подадената след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Цитираната ал. 3 не позволява установяване на невярност на данните в декларацията, подадена от данъчно задълженото лице, тъй като въвежда фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито са заявени в декларацията, подадена в срок. Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че сторниращата касова бележка, не отговаря на изискванията на чл. 31, ал. 2, във връзка с чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, доколкото липсват дата и час на издаване на фискалния бон, по повод който е извършено сторнирането, не е описана операцията, при която е въведена погрешна сума, респективно не се установява да е извършвана продажба на стоки, вид и цена, като освен това е сторнирана сума от 7000 лева, а с оглед на твърденията за покупко-продажба на стойност 700 лева, сторнираната сума следва да е в размер на 6 300 лева. По делото не се твърди и няма доказателства за издаване на нов фискален бон за извършената продажба на стока на стойност 700 лева. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно включването в оборота на ревизираното лице при определяне прага за регистрация по ЗДДС на получени суми, за които се твърди, че са от неустойки. Първоинстанционният съд е изложил верни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, защо не следва да се кредитират представените разходни касови ордери и анекс към договор като противоречащи на декларираното от ревизираното лице в ГДД, подадена повече от 2 години преди достоверната дата на представените документи и същите обстоятелства са изцяло благоприятни за лицето. Обжалваното решение не е постановено при пороците посочени в касационната жалба, съответства на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 739 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение