Решение № 3603 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6442/2017 г.

Решение № 3603 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6442/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано по касационна жалба на "Яхтинг БГ" ЕООД, гр. С., ул. "Церова гора" № 8, партер, представлявано от управителя Д. С., против Решение № 2344 от 7.04.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 5839 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22220214000294-091-001/15.02.2016 г. на органи по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 697/27.04. 201бг. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., в частта с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 161 815,17 лева по фактури, издадени от "Б. Т." ЕООД за данъчен период м. 06.2014 г., ведно с лихвите за просрочие. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и противоречи на материалния закон, защото при доказана реална доставка е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез юрк. Мирчева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред Административен съд С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22220214000294-091-001/15.02.2016 г. на органи по приходите в ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 697/27.04. 2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта с която на "Яхтинг БГ" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 2 161 815,17 лева по фактури, издадени от "Б. Т." ЕООД за данъчен период м. 06.2014 г., ведно с лихвите за просрочие. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Яхтинг БГ" ЕООД срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 10 871,25 лева. За да постанови този резултат, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е отчел, че спорният въпрос по делото е относно извършеното плащане по фактури № 1/2.06.2014 г. и № 2/6.06.2014 г. с предмет авансово плащане и реалността на доставката по фактура № 12/30.06.2014 г. с предмет - яхта по договор на стойност 10 809 075,84 лева и приспаднати авансови плащания, съответно в размер на 166 333,33 лева и 142 742,51 лева, издадени от "Б. Т." ЕООД и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези три фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС . Приел е, че посочените факти с правно значение не са доказани, поради което претендираното право е отказано законосъобразно. Този извод е обоснован, след като съдът е приел за установено, че в хода на ревизионното и съдебното производство от доставчика и РЛ, като получател по фактурите не са ангажирани доказателства за изпълнение на спорните доставки. Обсъдил е заключението по назначената ССчЕ, като е посочил, че на вещото лице са били представени доказателства, които не са налични по делото и не са представени от жалбоподателя, въпреки указанията на съда за представянето им. Приел е, че заключението по назначената ССчЕ не установява плащане по фактурите, включително и по фактурите за авансово плащане, както и че яхтата не е осчетоводена като ДМА. Въз основа на справките от Столична община и ИА "Морска администрация", съдът е приел, че РЛ не е подало данъчна декларация за придобита моторна яхта и заявление за вписване на яхтата в регистрационните регистри на малките кораби. Приел е, че не са ангажирани доказателства, че за срока на притежание на яхтата, РЛ е отчело разходи за гориво и консумативи във връзка с използване на яхтата, както и не са били ангажирани доказателства за водене на корабен дневник, съгласно изискванията на Наредба № 5 от за корабните документи на МТС. В заключение, съдът е намерил за обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на ревизиращите, че не е налице реална доставка на яхта и не е установено евентуално придобитата индивидуално-определена вещ да е използвана в независимата икономическа дейност на дружеството. Решението е правилно. Първонистанционният съд подробно е анализирал приложимите норми на Директивата по ДДС и тези на закона за ДДС, тълкувайки ги в светлината на съдебната практика на Съда на ЕС по чл. 267 ДФЕС по тълкуването на посочения нормативен акт на вторичното право на ЕС. З. съдът е приел, че условия, без които не следва да се признава приспадане на данъчен кредит, са реалността на доставката и използването на предмета й в независимата икономическа дейност на ревизирания получател по фактурата, а по фактурите за авансово плащане и получаването на плащането. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че по фактури № 1/2.06.2014 г. и № 2/6.06.2014 г. с предмет авансово плащане, по делото не е доказано плащане на фактурираните аванси, както от РЛ, така и от доставчика. Наред с това, обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано процесната фактура № 12/30.06.2014 г. с предмет - яхта по договор да отразява реално осъществено данъчно събитие - доставка на индивидуално-определена вещ - яхта. В случая самия договор за продажба на яхта не е представен по делото, макар да е коментиран в заключението по назначената ССчЕ. Също така нито от страна на доставчика, нито от жалбоподателя са представени други писмени доказателства, съпътстващи доставката или доказателства за използване на предмета й в независимата икономическа дейност на ревизирания получател по фактурата. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса и изрично е дал указания до жалбоподателя в открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2017 г. да представи като доказателство по делото писмените доказателства, предоставени на вещото лице за изготвяне на заключението по назначената ССчЕ. Такива по делото не са представени, поради което обосновано съдът е приел, че доказателства съпътстващи доставката на яхта не са ангажирани от РЛ нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство по оспорване на РА. Заключението на експертизата установява неосчетоводяване на движимата вещ като актив на дружеството, а от представените по делото справки от Столична община и ИА "Морска администрация" се установява, че яхтата не е декларирана в отдел "МДТ" на СО, нито е заявена за вписване в ИА "Морска администрация" в регистъра на корабите на Р. Б. Недоказано е и плащането на цената по фактурата, потвърдено и със заключението на експертизата, като косвено доказателство, че доставката не е осъществена. Наред с това в хода на ревизията е установено, че на доставчика "Б. Т." ЕООД е издаден РА, в констативната част на който е прието, че декларираните доставки през м. 06.2014 г. към "Яхтинг БГ" ЕООД не са реално извършени. При тези установявания, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че ревизираното дружество, чиято е била тежестта да докаже посочените по-горе факти с правно значение, следва да понесе последиците от недоказването им. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят 10 871,25 лева. юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение