Решение № 175 от 3.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2017 г.

Решение № 175 от 3.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Я. срещу решение № 178 от 19.07.2017 г. по в. гр. д. № 234/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е приложил последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК, въпреки уважаването на предявения ревандикационен иск за спорната 1/2 ид. част от процесния имот. Ответницата С. Б. П. не взема становище по жалбата. С определение № 303 от 07.06.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да се произнесе по последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с постановеното от него решение по съществото на спора за собственост. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Кюстендилския окръжен съд е потвърдил решението от 07.03.2017 г. по гр. д. № 1794/2016 г. на Кюстендилския районен съд в обжалваната му част, с която е бил уважен предявеният от Г. Б. Я. срещу С. Б. П. иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 1/2 ид. част от поземлен имот пл. № 1014 с площ от 149 кв. м., за който заедно с поземлен имот 1013 е отреден общ УПИ XV в кв. 85 по плана на [населено място], Кюстендилска област, ведно с 1/2 ид. част от построените в имота сгради: двуетажна масивна жилищна сграда, пристройка към нея и навес. Първоинстанционното решение е отменено в частта по чл. 537, ал. 2 ГПК и е отхвърлено като неоснователно искането на ищеца Г. Б. Я. за отмяна на нотариален акт № ***2, т. IV, рег. 4568, н. д. № 539/2016 г. на нотариус С. С., № 293 от регистъра на Нотариалната камара. Искът за собственост е уважен по съображения, че страните по делото са брат и сестра, а процесният имот е наследствен, като всеки от тях притежава собственост върху 1/2 ид. част от него. Затова ответницата С. П. следва да бъде осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на ищеца Г. Я. неговата 1/2 ид. част от имота. Липсва обаче основание за отмяна на констативния нотариален акт, с който са удостоверени права на ответницата върху 1/2 ид. част от имота, тъй като актът съответства на действително притежаваните от нея права. Обжалваното решение не съответства на практиката на ВКС по поставения правен въпрос – ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 64 от 19.05.2017 г. по гр. д. № 3346/2016 г. на ВКС, I-во г. о. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че ответницата С. П. се легитимира като изключителен собственик на поземлен имот пл. № 1014 в [населено място] и построените в имота сгради с два нотариални акта: нотариален акт № ***, т. II, рег. № 3288, дело № 307/2007 г. на нотариус С. С., с който тя е призната за собственик на 1/2 ид. част от описания имот по наследство и давностно владение, както и нотариален акт № ***, т. IV, рег. № 4568, дело № 539/2016 г. на същия нотариус, за останалата 1/2 ид. част от същия имот, също по наследство и давностно владение. Тъй като с влязлото в сила съдебно решение са отречени правата й върху 1/2 ид. част от имота, въззивният съд е следвало да отмени по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК втория нотариален акт, тъй като с него се удостоверяват права, каквито С. П. не притежава. Това налага отмяна на въззивното решение в посочената част и прилагане на последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК в съответствие с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,