Решение № 4643 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15790/2009 г.

Решение № 4643 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15790/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич против решение № 456 от 19.10.2009 г. по адм. дело № 418/2009 г. на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Донка Георгиева Михайлова, от гр. Каварна не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 456 от 19.10.2009 г. по адм. дело № 418/2009 г. Административен съд - Добрич е отменил решение № 23/10.06.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич, в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 220/8.05.2009 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ и разпореждане № 220/8.05.2009 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ относно разпореденото задължение за внасяне от страна на Донка Георгиева Михайлова на сума по ревизионен акт за начет с вх. № 1 от 30.04.2009 г., представляваща неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за следните периоди: 11.09.2007 г. - 14.09.2007 г.; 2.01.2008 г. - 8.01.2008 г.; 15.01.2008 г. - 25.01.2008 г. и 6.02.2008 г. - 9.02.2008 г. в размер на 445.92 лева главница и 132.33 лева лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени при неточно прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и са незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Съдебното решение е правилно. По делото е установено, че на Донка Георгиева Михайлова е извършена частична финансова ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване, възложена със заповед № 129/16.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич. Съставен е ревизионен акт от финансов ревизор при ТП на НОИ, с който за установени задължения за неправилно получени парични обезщетения за временна неработоспособност за периодите: 11.09.2007 г. - 14.09.2007 г.; 2.01.2008 г. - 9.01.2008 г.; 9.01.2008 г. - 25.01.2008 г. и 6.02.2008 г. - 9.02.2008 г. За събиране на сумите по ревизионния акт е издадено разпореждане № 220/8.05.2009 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - Добрич. В проведения административен контрол директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич е допуснал частична отмяна относно включената сума за временна неработоспособност за периода от 8.01.2008 г. до 14.01.2008 г., през който задълженото лице е провело болнично лечение. За останалото време органите по социално осигуряване са приели нарушаване на определения от здравните органи режим и са постановили възстановяване на получените обезщетения за временна неработоспособност. Като основание са посочили осигуряването по второ трудово правоотношение, по което за периодите на неработоспособността лицето е ползвало платен годишен отпуск и е получавало трудово възнаграждение. При изяснена фактическа обстановка съдът е изложил подробни мотиви за незаконосъобразност на действията на административния орган за събиране на сумата по ревизионния акт за начет, съставляваща размера на изплатеното на Донка Георгиева Михайлова парично обезщетение за временна неработоспособност по представените 4 бр. болнични листа за процесните периоди. Правилно административният съд е приел липсата на доказателства за нарушаване на режима на лечение, предписан от здравните органи. Такъв извод не се налага и само поради факта, че на лицето едновременно са били разрешени два вида отпуски по основното и допълнителното трудово правоотношение. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се дължи и изплаща от фонда на ДОО по осигурителното правоотношение на основание чл. 40 от КСО, докато за ползвания платен отпуск се заплаща възнаграждение от работодателя по трудовото правоотношение, съгласно чл. 177 от КТ. Изводът, че отсъства законова забрана за ползването на платен отпуск за периода на временната неработоспособност, намира подкрепа и в разпоредбите на чл. 175, ал. 1 от КТ и чл. 9, ал. 3 от НМЕР. В този смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба за несъвместимост на едновременното получаване на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО и трудово възнаграждение по чл. 177 от КТ, когато се касае за отделни трудови правоотношения, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения и на основания чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,