Решение № 6989 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2011 г.

Решение № 6989 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4196/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по подадена касационна жалба от Николай Стефанов Узунов, от гр. София, срещу решение № 1806/07.02.2011 г. постановено по адм. д. № 12322/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповеди № ЧР-02-21/10.07.2009 г. и № ЧР-01-1504/10.07.2009 г. на министъра на извънредните ситуации за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "Началник отдел "Планиране и превантивен контрол" в териториална дирекция "Гражданска защита" - област Пазарджик към Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" при Министерството на извънредните ситуации (МИС), на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. В мотивите на оспорения съдебен акт е прието, че при ангажирания по делото доказателствен материал несъмнено е установено наличието на цитираното правно основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 ЗДСл. Недоволен, Узунов оспорва решението. От развитите в касационната жалба оплаквания се извеждат доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Поддържа се, че изводите на решаващия съд за наличие на материалноправни основания налагане на дисциплинарното наказание се опровергават от представените към преписката доказателства. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на постановените заповеди. Ответникът - министърът на вътрешните работи (правоприемник на МИС, съгласно § 63 ЗИДЗМВР, ДВ, бр. 93/24.11.2009 г.), чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и отговаряща на изискванията на чл. 212 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът съобрази следното: За да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" и прекрати служебното правоотношение на Николай Стефанов Узунов за заеманата длъжност в МИС, органът по назначаването е приел, че с действията си като отговорно длъжностно лице по запускане на Сиренно-оповестителната система (СОС) в ОКИЦ - Пазарджик на 2.06.2009 г. - ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, служителят не е спазил задълженията си да организира функционирането на системата за оповестяване на населението за видовете опасности на територията на областта и е задействал системата с погрешен сигнал (гласово съобщение вместо акустичен сигнал на сирените), квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5, във вр. с чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). За да отхвърли жалбата на Узунов срещу Заповеди № ЧР-02-21/10.07.2009 г. и № ЧР-01-1504/10.07.2009 г. на министъра на извънредните ситуации тричленният състав е счел, че при постановяването им не са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. След анализ на доказателствата по преписката е приел, че по несъмнен начин е установено извършено от служителя деяние, представляващо неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, вр. с чл. 5, ал. 2 КПСДА. Съдът е изследвал т. 5.11 от длъжностната характеристика на началник отдел "Гражданска защита и ОКИЦ", съгласно която заемащият длъжността служител "организира поддържането и функционирането на системата за оповестяване на населението за видовете опасности на територията на областта"; установил е, че жалбоподателят е преминал обучение с новата СОС през м. май 2009 г., а на 24.04.2009 г. е бил проведе и изричен инструктаж, при което излагайки доводи за наличие на обективирано виновно поведение е достигнал до решаващия си извод, че Узунов следва да носи дисциплинарна отговорност по сочените като правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение нормативни разпоредби. Решението съответства на закона. Приобщените към делото и обстойно анализирани в съдебния акт доказателства несъмнено установяват, че в качеството си на началник отдел "Гражданска защита и ОКИЦ" в ТД "Гражданска защита" - Пазарджик, съгласно проведен инструктаж преди запускането на СОС на 02.06.2009 г. в 12.00 ч., касаторът Узунов е бил определен за лице, което пряко да отговаря за провеждането на мероприятието. Поради погрешна настройка при първото запускане на системата от оператора вместо акустичен сигнал "Нападение въздух" е задействано гласовото съобщение "Внимание! Внимание! Въздушно нападение!". Вместо да нареди незабавно да се задейства ръчно старата СОС, каквито са били инструкциите, касаторът лично е запуснал повторно новата автоматична система при положение, че вече е установена погрешната й настройка, с което виновно не е изпълнил служебните си задължения да осигури безпроблемно триминутно излъчване на акустичен сигнал на сирените, а излъченото гласово съобщение е всяло смут и паника сред жителите на гр. Пазарджик. Неизпълнявайки възложените му с длъжностната характеристика и устно разпореждане на прекия ръководител служебни задължения, държавният служител е реализирал от обективна и субективна страна състава на вмененото му дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл., вр. с чл. 5, ал. 2 КПСДА. Касационният състав изцяло възприема доводите, изложени в атакуваното решение за липсата на нарушения при провеждането на дисциплинарното производство от страна на министъра на извънредните ситуации, касателно сроковете за налагане на дисциплинарното наказание; наличието на достатъчно доказателства за вменените дисциплинарни провинения; спазването на уредената в специалния закон процедура по налагане на дисциплинарното наказание, в т. ч. относно изслушването на служителя и вземането на писмените му обяснения. Решаващият състав обосновано е приел, че административният орган е доказал наличието на всички материалноправни и административнопроизводствени предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание (Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК). Противно на твърденията в касационната жалба, правилна е преценката относно наличието на възприетото от органа като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл., вр. с чл. 5, ал. 2 КПСДА поведение на служителя във връзка със запуска на СОС в ОКИЦ. Предприемайки повторен опит да запусне новата автоматична система, при положение, че вече е установена погрешната й настройка, Узунов виновно не е изпълнил служебните си задължения за осигуряване триминутно излъчване на акустичен сигнал на сирените. Следва да бъде отбелязано още, че с оглед характера и тежестта на допуснатото нарушение, провокирало паника сред жителите на град Пазарджик, преценката на органа за вида на наложеното наказание е напълно обоснована. Неоснователно е релевираното възражение за порок в заповед № ЧР-02-21/10.07.2009 г., предвид посоченото в нея, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага на служителя в качеството му на началник на отдел "Гражданска защита и ОКИЦ" - длъжност, която той вече не заема, считано от 01.07.2009 г. Няма спор, че Узунов е заемал длъжността началник на отдел "Гражданска защита и ОКИЦ" в ТД "Гражданска защита" - област Пазарджик към НС "Гражданска защита" към МИС в периода от 23.03.2007 г. до 26.06.2009 г., след което на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл е преназначен на длъжността началник на отдел "Планиране и превантивен контрол" в същата териториална дирекция. При положение, че дисциплинарната му отговорност е ангажирана за нарушение, извършено в качеството на началник отдел "Гражданска защита и ОКИЦ", съществуването на служебно правоотношение за друга длъжност към датата на издаване на заповедта не е порок, налагащ отмяната й. Видно е, че с втората заповед № ЧР-01-1504/10.07.2009 г., издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл., в резултат на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното правоотношение за заеманата нова длъжност - началник на отдел "Планиране и превантивен контрол", което обстоятелство е релевантното за надлежното прекратяване на служебното правоотношение между страните. С оглед установените релевантни за спора факти и след като административният орган е доказал наличието на твърдяните обстоятелства, за които е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, съдът обосновано е счел, че санкционираният служител е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. На това основание, приемайки за законосъобразна оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, първоинстанционният състав е постановил съответно на материалния закон решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,