Решение № 10673 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2017 г.

Решение № 10673 от 24.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет на община Кочериново срещу Решение № 251/05.12.2016 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 249/2016 г., отменящо Решение № 75, обективирано в Протокол № 9 от заседание на общинския съвет, проведено на 01.07.2016 г., с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА и чл. 134, ал. 2, т. 6 и ал. 2 ЗУТ, е дадено съгласие да се допусне изменение на подробния устройствен план – план за улична регулация и план за регулация (ПУП – ПУР и ПР) в предложения втори вариант със създаването на нов УПИ I – 84, кв. 97 по плана на [населено място] и промяна на уличната регулация на ул. "Митко Палаузов", ул. "Л. Везенков" и ул. "Никола Парапунов", като при изменение на регулацията на първите две посочени улици терена на съществуващия на място павилион, собственост на жалбоподателката пред първата инстанция Т. Йосифова, остава в обхвата на улиците. С решението ОбС – Кочериново е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът претендира разноски.

Ответникът Т. Йосифова, чрез процесуалния си представител, отрича основателността на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Т. Йосифова се легитимира с нотариален акт за собственост на метален павилион пред училището на [населено място], изграден в парцел 1–ви, имот пл. № 84, кв. 97, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ, с който АС – Кюстендил правилно се е съобразил. Изложените в касационната жалба доводи за липсата на право на строеж, съответно – на качеството заинтересовано лице на оспорващата, са неоснователни предвид наличието на удостоверяващ вещното право акт. Оспорването на правото на строеж следва да бъде релевирано по общия граждански ред, а не в съдебно–административното производство. Поради това и доколкото Йосифова се легитимира като титуляр на ограничено вещно право върху имот, засегнат от решението на ОбС – Кочериново, тя е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, а обжалваното решение на АС – Кюстендил е допустимо.

2. Разпоредителната словесна част на оспореното пред първата инстанция решение на ОбС-Кочериново, с което се дава съгласие за допускане на изменение на ПУП – ПУР и ПР в описаните в решението параметри, противоречи на правните основания на акта, а именно – чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, които навеждат на извода за одобряване на изменение на ПУП. Наличието на посоченото противоречие е достатъчно основание за отмяната на решението на ОбС-Кочериново поради неяснота във формираната воля на органа – дали допуска устройствена процедура по чл. 135 ЗУТ или одобрява самия план, но и в двете хипотези ОбС не е компетентният административен орган.

3. Решението на ОбС с правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ предполага съгласие на всички заинтересовани (засегнати от изменението) собственици. Липсата на съгласие води до неприложимост на предпоставката за изменение на плана по цитираната разпоредба, съответно до незаконосъобразност на акта, приет на това основание. Отсъствието на съгласие на Йосифова, напротив - активното й противопоставяне при наличието на качеството заинтересовано лице, препятства упражненото правомощие, дори и при положителен отговор за съществуването му.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.

Неоснователността на касационното оспорване е предпоставка за уважаване на претенцията за разноски на ответника по касация.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение