Решение № 273 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2013 г.

Решение № 273 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иван Панайотов Иванов против решение по адм. д. № 305/2013 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че решението не е обосновано, защото не са обсъдени показанията на свидетелите Латка Божева и Гергана Александрова, които ясно и категорично доказват, че не е шофирал в нетрезво състояние. Ответната страна - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Фактът на управление на МПС след употреба на алкохол се установява от събраните в дисциплинарното производство доказателства - служители на РУП Хасково и ОД на МВР Хасково и Даниел Мардикян и Десислава Иванчева - служители на бензиностанция. В писмените бележки от 11.12.2013 г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано са кредитирани обобщената справка /10/, писмените обяснения, докладни записки и справки от служителите на МВР Пасков, Ванчев и др., както и обясненията от Маркидян и Иванчева /л. 32, 33, 27, 91, 44, 39, 92, 93 и др./ от административната преписка, с оглед последователността на възприятията е и взаимното допълване им от момента на ПТП до пристигане на служителите на МВР дадените обяснения от жалбоподателя пред тях относно управление на МПС след употреба на алкохол, които кореспондират с талона /л. 98/ и АУАН /л. 99/, ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Показанията на свидетелите Бонева и Иванова /л. 33 и 34 от делото/ са преценени, съгласно чл. 172 ГПК, както с оглед роднинската връзка с жалбоподателя, така и с оглед степента им на правдоподобност и достоверност/ и са изложени убедителни мотиви защо не могат да се кредитират. При съобразяване на установените правнозначими факти относно управление на МПС след употреба на алкохол 1,43 ‰ в издишания въздух - в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП основателно решаващият състав е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 и др. от Етичния кодекс на поведение на държавния служител в МВР и извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Върховният административен съд, II колегия, V членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 11234 от 2.08.2013 г. по адм. д. № 305/2013 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Иван Панайотов Иванов против заповед № К-12289/8.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Нарушението на служебната дисциплина се изразява в управляване на 25 август 2012 г. на МПС в извън работно време след употреба на алкохол 1,43 промила в издишания въздух, установено в Алкотест Дрегер 7510, като случаят е станал обществено достояние, нарушението е определено като "тежко" по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, а деянието несъвместимо с етичните правила за поведение на служители в МВР. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спорният момент по делото е за установяване на автора на пътното транспортно произшествие. Съдът е приел за установена фактическа обстановка при кредитиране на обяснения, дадени от една група свидетели в административното производство и не е взел предвид обяснението на съпругата на жалбоподателя и свидетелските показания от открито съдебно заседание на тъщата Латка Д. Божева. Съдът е изложил мотиви относно фактите, които е приел за доказани и на чиято основа е формирал убеждение за доказано дисциплинарно нарушение, поради което е неоснователно оплакването за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Десислава Валентинова Иванчева е случаен очевидец на пътното произшествие, няма никакви отношения с Иван П. Иванов и е посочила, че с колегата си Даниел Мардикян е била дежурна на бензиностанцията, когато в 4 ч. сутринта на 25 август 2012 г. са чули шум от спирачки на кола. Видяла как колата се удря в бордюра, шофьорът е бил мъж и с него не е имало друго лице. Очевидецът Даниел Мардикян в писмени обяснения подробно описва как се опитал на помогне на Иванов да преместят колата, преди да дойде автопатрула и никъде в тези обяснения няма данни с Иванов да е имало и друго лице. Непосредствено след произшествието жалбоподателят е заявил пред мл. автоконтрольори Паско Пасков (л. 33 от преписката) и Валентин Ванчев (л. 32 от преписката), че е бил сам в колата и "нищо му няма", т. е. не е пострадал. Полицаите от автопатрула към "ООР" - СОП, РУП - Хасково - Гого Гочев и Стойчо Кузев са видели възрастна жена (предполага се, че това е Латка Божева), когато са отишли на място, но пред тях тя не е заявявала, че е управлявала автомобила. Това Латка Божева е направила за пръв път в писменото обяснение на 19.09.2012 г. и е твърдяла, че е шофирала колата. В показанията си като свидетел пред първоинстанционния съд отново е заявила, че е била водач на колата при ПТП на 25 август 2012 г. Като е обсъдил обясненията на тази група свидетели, които безпротиворечиво и в съвкупност установяват хронологията на случилото се и допуснатото от жалбоподателя дисциплинарно нарушение - управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол и последвалото пътно-транспортно произшествие, станало достояние на полицейски служители и на граждани в града, съдът е постановил и обосновал съдебен акт. Дисциплинарното нарушение е доказано, заповедта е материално законосъобразна и като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата съдебна инстанция. Претенцията за разноски пред първоинстанционния съд се взема предвид, само при пререшаване на спора в полза на молителя, какъвто не е настоящият случай. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя на 150 лева, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав