Решение № 15892 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2009 г.

Решение № 15892 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5397/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Антон Иванов Петров - полицейски орган при 04 РПУ - СДВР, гр. София, ул. Антим I № 5, чрез процесуалния му представител ю. к. Кр. Койчев против решение № 2/03.02.2009 г. по адм. дело № 4609/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 8-ми състав. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материално правните разпоредби. Иска се отмяна на решението на съда, респективно потвърждаване заповед за задържане № 04-2799/28.06.2008 г. издадена от полицейски орган при 04 РПУ към СДВР гр. София. Ответникът по касационната жалба - Михаил Бориславов Виденов чрез процесуалния си представител счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Адв. Станчев в съдебно заседание твърди, че не са извършвани следствени действия на доверителя му. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд София- град е отменил по жалба на Михаил Бориславов Виденов заповед за задържане на лице рег. № 04-2799/28.06.2008 г. издадена от полицейски орган при 04 РПУ към СДВР гр. София, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка "задържане в срок до 24 часа". За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед не отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като не съдържа задължителен реквизит - посочване на фактическото основание за задържането на Виденов и поради това се явява немотивирана. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР императивно разпорежда, че може да бъде задържано само лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предвид посоченото, съдът намира, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което довежда до незаконосъобразността на обжалваната заповед. Също така в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, в заповедта не се съдържа указание в какъв срок и пред кой орган може да бъде оспорена. В нарушение на чл. 61 от АПК заповедта не е съобщена на лицето. Съдът счита, че посочените нарушения са допълнително основание за незаконосъобразност. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Така приетото е правилно. Въз основа на събраните доказателства се установява, че след задържането на Виденов до освобождаването му, не са извършени каквито и да било неотложни процесуални действия, които да не е било възможно да бъдат извършени без прилагането на процесната ПАМ. В настоящия случай, предвид представените по делото доказателства, не се установява каквато и да неотложност на случая, наложила предприемането на задържането. Действайки като административен орган, полицейският орган по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР е длъжен да изложи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Посочването единствено на нормата на закона не представлява мотивиране на акта и в тази връзка съдът правилно е приел, че атакуваната заповед не съдържа изискуемите реквизити и не е мотивирана съгласно изискванията на закона. Този порок е съществен и достатъчен да мотивира отмяна на административния акт, като постановен в несъответствие със закона. Също така - липса на форма на акта и указание в какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвана са в допълнение за незаконосъобразност на издадената заповед. При така установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,