Решение № 6890 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1213/2019 г.

Решение № 6890 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1213/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на Н. Тати, лично и в качеството на майка и законен представител на Д. К. и на К. К. и тримата представлявани по пълномощие от адв. Георгиев, срещу решение № 6732/16.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7764/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 2153 - 21 – 191 от 28.07.2017 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – София град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/14 от 17.02.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания акт. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, чрез процесуален представител в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на издадения административен акт, обуславящ оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на касаторите срещу решение № 2153 - 21 – 191 от 28.07.2017 г., издадено от директора на ТП – на НОИ – София град, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/14 от 17.02.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на добавка по чл. 84 КСО на Н. Тати и отпускане на наследствени пенсии на Д. К. и на К. К., поради неизпълнение от страна на наследодателя на законовите изисквания, както следва: на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО – няма необходимите 5 години, придобит осигурителен стаж до датата на смъртта и не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2016 г. за придобиване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че наследодателят на касаторите към датата на смъртта си 05.12.2016 г. има общ доказан осигурителен стаж в размер на 4 години и 20 дни и възраст 57 години, 10 месеца и 13 дни и не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за придобит осигурителен стаж до дата на инвалидизиране/ на смъртта - 5 години. Същият не отговаря и на законовите предпоставки за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, регламентирани в чл. 68 от КСО. Развити са съображения досежно неотносимост на изложените причини, поради които наследодателят на жалбоподателите не е могъл да формира изискуемия трудов стаж. Обоснован е извод за превратно тълкуване от жалбоподателите на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО и чл. 38, ал. 11 от НПОС във вр. с чл. 180, ал. 4 от ЗЗ, при което е прието, че периодът от 15.05.2014 г. - 05.12.2016 г., когато наследодателят е специализирал в МБАЛ "Проф. д-р П. Стоянов" АД, съвпада със зачетен стаж по основното правоотношение, при спазване императивната разпоредба на чл. 38, ал. 11 от НПОС, поради което правилно този период не е зачетен като стаж от административния орган. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Доводите досежно осъществено представителство на директора на ТП на НОИ – София град от лице без представителна власт са необосновани. Представеното пълномощно не е издадено от Управител или Подуправител на НОИ, а от директора на ТП на НОИ – София град. Процесуалното представителство по делото е осъществено от упълномощен представител, в съответствие с чл. 32, т. 3 ГПК, легитимиран с редовно издадено пълномощно, съгласно чл. 33 ГПК във вр. 144 АПК. Спор по фактите между страните няма. Спорен от правна страна е въпроса относно приложението на материалния закон при определяне продължителността на осигурителния стаж на наследодателя на касаторите. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за неправилно приложение на нормата на чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, регламентираща хипотеза, при която ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. С оглед обстоятелството, че периодът от 15.05.2014 г. – 05.12.2016 г. съвпада със зачетен стаж по основното правоотношение, при спазване на императивната разпоредба на чл. 38, ал. 11 от НПОС, дублираният период правилно не е зачетен повторно за осигурителен стаж. Спазена е и разпоредбата на чл. 38, ал. 16 НПОС, като е зачетен положеният от наследодателя извънреден труд. Обосновано първоинстанционният съд приема като неотносими представените в хода на съдебното производство решения на Държавната агенция по бежанците и на Върховния административен съд, свързани с хуманитарния статут на наследодателя, както и удостоверението му за обучение. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Както пред административния орган, така и в първоинстанционното производство не са ангажирани допълнителни доказателства, относими към преценка правото на пенсия на лицето. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на нормата на чл. 29, ал. 1, т. 5 (в действащата редакция т. 4) от Закона за убежище на бежанците (ЗУБ), съгласно която по време на производството чужденецът има право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани. Съгласно така цитираната разпоредба лицата, търсещи закрила не се осигуряват за сметка на българската държава по реда на КСО. Законодателят е предвидил търсещите закрила да получават конкретно посочени в ЗУБ социални, битови и здравни права по време на започнало производство по закона. Неоснователни са възраженията на касатора относно нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, доколкото пенсионният орган действа в условията на обвързана компетентност при отпускане на пенсия, респ. добавка, с оглед липсата на възможност за избор между две алтернативни решения. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,