Решение № 4617 от 16.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) против решение 1777 от 21.10.2021 г., постановено по адм. д. 490/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено негово решение от 04.02.2021 г. С последното, на основание чл. 99, т. 2 АПК е изменено решение от 21.11.2019 г. на ръководителя на УО на ОПОС за верифицирани суми по искане за междинно плащане 4/20.11.2019 г. по Договор за безвъзмездна финансова помощ BG16M1OP002-2.004-0001-С02. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на мотиви. Сочи, че в акта е посочено, че след новопредставени документи, органът е узнал за прекратяване на служебното правоотношение на експерт по проекта, тъй като същият е бил назначен в нарушение на чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Въз основа на това обстоятелство е обоснован извод, че извършените разходи за неговите възнаграждения са извършени в нарушение на приложимото право на Европейския съюз и Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Според касатора липсата на една от кумулативно заложените в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания е пречка за верифициране на разходите. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Община Благоевград, чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения административен акт Административен съд - Благоевград е отменил решение от 04.02.2021 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на основание чл. 99, т. 2 АПК е изменено решение от 21.11.2019 г. на ръководителя на УО на ОПОС за верифицирани суми по искане за междинно плащане 4/20.11.2019 г. по Договор за безвъзмездна финансова помощ BG16M1OP002-2.004-0001-С02. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна следното: На 17.12.2018 г. между Управляващия орган на ОПОС и Община Благоевград е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-2.004 Проектиране и изграждане на анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци. С решение от 21.11.2019 г., във връзка с постъпило искане за плащане 4/20.11.2019 г. е верифицирана сума в размер на 36 517.81 лева. На основание чл. 102, ал. 2, във връзка с чл. 99, т. 2 от АПК, във връзка чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ е извършен повторен преглед на пакет отчетни документи във връзка с искане за плащане 4. Установена е необходимост от извършване на коригиращи действия, установени в процеса на верификация на междинно плащане 7/29.01.2021 г., свързани с верификацията на предходен пакет отчетни документи с искане за междинно плащане 4/20.11.2019 г. Въз основа на горното е издадено оспореното решение от 04.02.2021 г., с което е изменено решението от 21.11.2019 г. на ръководителя на УО на ОПОС, за верифицирани суми по искане за междинно плащане 4/20.11.2019 г., във връзка с откриване на нови обстоятелства и писмени доказателства, които не са били известни, но са от съществено значение за издаване на акта. С решението е намален размера на верифицираните средства със сумата от 594,82 лв., финансирана от БФП и не са признати съответстващите според договора за безвъзмездна финансова помощ на тях средства в размер на 5,34 лв., представляващи разходи за възнаграждения и осигуровки за сметка на работодател на Експерт СМР, мониторинг и докладване на проекта в екипа за управление на проекта за месец май и юни 2019 г. Като основание за постановяване на оспореното решение е посочено, че в пакет отчетни документи 7/29.12.2020 г. е представена Заповед 76-ЧР-Д/ 24.02.2020 г. на кмета на Община Благоевград за прекратяване на служебното правоотношение на експерта, съгласно която държавният служител е бил назначен без конкурс в нарушение чл. 10, ал. 1 и 2 и чл. 7 ЗДСл. Прието е, че това обстоятелство се явява нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, респективно разходите в размер на 594,82 лв. от БФП и 5,34 лв. от собствено финансиране не са извършени в съответствие с разпоредбите на българското законодателство. При така установените факти съдът е стигнал до извод, че обжалваният акт е незаконосъобразен - постановен е в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите основания, въз основа, на които е издаден адм. акт. Според съда, в случай, че нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ е във връзка с назначаване на държавния служител в нарушение на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 7 ЗДСл, то към датата на издаване на оспорения акт и Заповед 76-ЧР-Д/ 24.02.2020 г. не е влязла в сила, поради което и административния орган не може да се позовава на отразените в същата факти и обстоятелства. Така мотивиран Административен съд - Благоевград е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Като правно основание за постановяване на оспорения административен акт органът е посочил разпоредбите на чл. 99, т. 2 във вр. с чл. 102, ал. 2 АПК. Възобновяването на производството по издаване на административен акт е специално, стриктно регламентирано производство, при което се преодолява правилото, че влезлият в сила и стабилен административен акт, не може да бъде преразглеждан. Поради това този правен способ се прилага при лимитативно изброени основания - чл. 99, т. 1 7 АПК и при точно регламентирана процедура чл. 100 и сл. АПК, включително общите правила за издаване на административен акт. В случая, производството по чл. 99 АПК е започнало по инициатива на административния орган, а посоченото от него фактическо основание е наличието на нови обстоятелства и писмени доказателства, които не са били известни на органа, но са от съществено значение за произнасяне по искането за верификация на разходи, което води до промяна в размера на верифицираните по искането за плащане разходи. В случаите, когато административният орган започва производството по възобновяване служебно, той следва да уведоми адресата на акта и заинтересованите страни, ако има такива. Това следва от чл. 26 АПК, който е общо приложим. Това уведомяване е особено съществено в случая на възобновяване на производството по издаване на административен акт по чл. 99 и сл. АПК, защото тази процедура води до преразглеждане на вече решен със стабилен акт въпрос и адресатът на акта, съответно заинтересованите страни, считат този въпрос за окончателно решен. Уведомяването им дава възможност да участват активно в производството по издаване на новия административен акт и активно да защитят правата и интересите си, придобити или засегнати от административния акт, които се издава отново. По делото няма доказателства, нито твърдения от административния орган, че е уведомил общината, че възобновява производството по издаване на решението за верификация от 21.11.2019 г. Посоченото нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на административния акт. На следващо място, от съдържанието на оспорения акт е видно, че органът е отказал верифициране на разходи за възнаграждения и осигуровки за сметка на работодател на Експерт СМР, мониторинг и докладване на проекта за месец май и юни 2019 г. Отказът е основан на представена Заповед 76-ЧР-Д от 24.02.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение на експерта, съгласно която държавният служител е назначен без конкурс, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и 2 и чл. 7 ЗДСл, което е прието за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ изисква разходът, за да бъде допустим, да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Органът неправилно се е позовал на нарушение на чл. 10, ал. 1 и 2 и чл. 7 ЗДСл. Приложимо право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ не означава всяко едно право, което има отношение към бенефициера или субектите, на които възлага изпълнението. Приложимото право е свързано с изискванията към самия разход, извършен от бенефициера, а не с действия на орган по назначаването на държавния служител. В случая, към датата на извършване на разхода изискванията за неговото извършване, съобразно приложимото право на Съюза и българско, са били спазени. Експертът, на когото са изплатени възнагражденията, е работил по валидно служебно правоотношение, надлежно е бил включен в работата по проекта и е извършил дейността по проекта, за която се претендира разходът, като размерът на възнаграждението е определен в съответствие с утвърдените от органа правила. Тези факти не се оспорват от органа. Действително служебното правоотношение на експерта е прекратено от органа по назначаването на 25.02.2021 г., поради допуснато (според органа) нарушение при неговото назначаване, но това не значи автоматично приложимото право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. В тази връзка следва са се посочи, че служебното правоотношение до неговото надлежно прекратяване е валидно. Следва също така да се посочи, че органът по назначаването, който е допуснал твърдяното нарушение, не е бенефициерът. Бенефициерът е общината, а не кметът. Фактът, че кметът на общината е орган по назначаването и представлява общината, не води до извод, че всяко едно негово нарушение, в качеството му на орган по назначаването, автоматично значи нарушение на приложимото право по смисъла на чл. 57, ал. 1, т 4 ЗУСЕСИФ. Предвид горното направеният от Административен съд - Благоевград извод за незаконосъобразност на процесното решение на УО, се явява съответен на материалния закон. По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение