Решение № 9848 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2013 г.

Решение № 9848 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимира Стоянова Георгиева, от гр. София, чрез проц. представител адв. Чаворски, против Решение № 5512 от 22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 8452/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Красимира Стоянова Георгиева против заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за землището на с. Герман, район "Панчарево", Столична община, област София, в ЧАСТТА относно отразяването на границата между имоти с идентификатори № № 14831.6504.250 и 14831.6504.251. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. В съответствие със закона и с данните по делото съдът е приел, че при нанасянето на границата между процесните имоти в обжалваната кадастрална карта е съобразен редът за определяне на границите на поземлените имоти, установен в чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в приложимата й редакция, действаща към момента на издаването на процесната заповед), а именно: при отсъствието на първите два източника на данни за съществуването на данни за съществуването на разделителната граница (по т. 1 и по т. 2 на чл. 14, ал. 1 от наредбата), отразяването в КККР от административния орган по действащия кадастрален план съответства на приоритета по чл. 14, ал. 1, т. 3 от наредбата. Правилно е констатирано от решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми, като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на изпълнителния директор на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти, без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Правилно в тази връзка съдът е приел, че евентуално несъответствие между приетите в КК площи на имотите и тези от актовете за собственост не е основание за отмяна на оспорваната заповед, тъй като е неотносимо към законоустановените критерии за отразяване на границите на поземлените имоти. Твърдяното несъответствие е могло да бъде отстранено от собствениците чрез означаване на границите с регламентирани трайни знаци, които съответстват на актовете за собственост (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР), а промяна на границата между двата имота може да се извърши по реда на чл. 57, т. 9 от Наредба № 3/28.04.2005 г. - по взаимно съгласие на собствениците, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав