Решение № 10943 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2015 г.

Решение № 10943 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - С. срещу решение № 454 от 4.06.2015 г., постановено по административно дело № 348/2015 г. от Административен съд С.-област, с което е отменена негова заповед рег. № 517з-897/19.03.2015 г. и ОДМВР е осъдена да заплати на В. Д. Ч. деловодни разноски в размер на 410 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Чалъков бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - В. Д. Ч. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при неизпълнение на изискванията за форма на акта, в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и на материалния закон. От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието на Ч. е наложено за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 10.10.2014 г. около 16,30 ч. при проверка по подаден сигнал за намерени в къща растения, определени от жалбоподателя като канабис не е изпълнил в пълен обем разпоредбите на чл. 15, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 212, ал. 2 НПК, както и задължения, произтичащи от типова длъжностна характеристика за длъжността, която заема, което е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. При това обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма на заповедта, доколкото от същата не се установява конкретното извършено нарушение. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на НПК, а съгласно чл. 212, ал. 2 НПК досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164. В конкретния случай липсва описание на конкретни действия или бездействия, с които служителят е осъществил нарушение на служебната дисциплина, а посочването, че не са извършени действия по цитираните текстове в пълен обем също не може да бъде прието като описание на извършеното нарушение, доколкото не може да бъде изведен извод за това какво конкретно не е извършил служителят за да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност. Правилни са и изводите в обжалваното решение, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до материалната незаконосъобразност на акта. Липсват доказателства за обсъждане и оценка на събраните доказателства от дисциплинарнонаказващия орган, както и оценка на цялостната дейност на служителя, при което изводът в обжалваното решение, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на предвидените в чл. 206 ЗМВР правила е правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва ОДМВР - С. да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение