Решение № 3119 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2013 г.

Решение № 3119 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна Запад" при Митница - Варна чрез юриск. Анна Шулева срещу решение № 1335/28.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3771/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което отменено решение № 4444-186-10/04.07.2012 г., издадено от началника на посочения митнически пункт, потвърдено с решение № Ч47-67-1/21.08.2012 г. на началника на Митница - Варна, с което е коригирана митническа стойност по ЕАД № 11BG002002Н0094214/14.11.2011 г. на внесени от Турция стоки "табла за под печки с плочки, топлоотразители алуминиеви зад печки" и е начислено на "Челик-9" ООД - гр. Шумен допълнително държавно вземане - ДДС в размер на 2 674,60 лв. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е анализирал всички доказателства и направените възражения. Твърди, че митническата стойност на стоките е безспорно установена по линия на международното сътрудничество от компетентен държавен орган - Главна дирекция за ЕС и външни отношения, Подсекретариат за митниците, митнически съвет на Турция и същата е установена по надлежния ред. Пояснява се от касатора, че в случая не се касае за установяване на митническа стойност при последваща проверка по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, нито на база определянето й на база идентични стоки по реда на чл. 30, § 2, б. "а" от Митническия кодекс (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета). Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Челик-9" ООД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В депозирано по делото писмено становище на юриск. Тодорова се поддържат оплакванията в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Челик-9" ООД - гр. Шумен, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на митническия орган, посочено по-горе първоинстанционният съд е приел, че в него липсват мотиви защо митническият орган е приел, че митническата стойност на внесените стоки и условията на доставката са тези, посочени в представената пред турските митнически органи износна митническа декларация (разпечатка от нея), без да се представени други документи - фактури, опаковъчни листове и др., от които да се установи, че стойността на стоките е тази, посочена в износната ЕАД. Съдът е обсъдил в решението си, че износната митническа декларация представлява частен свидетелстващ документ, то в тежест на митническия орган е било да докаже, че действителната митническа стойност е тази, посочена от износителя и тя е реално договорената стойност. Съдът се е позовал на решение по дело С-138/10 на СЕС в Люксембург, в което е прието, че митническата декларация е едностранен акт и с подписването и подпечатването й от митническия орган не придобива статут на решение, т. е. тя не представлява официален документ. Относно писмото на турските митнически власти, съдът е установил, че то наистина е получено по линията на международното сътрудничество и е официален документ, но в същото време е приел, че в него никъде не се споменава, че вносната митническа декларация на "Челик-9" ООД е неистинска. Според съда и в двете митнически декларации - и в износната и във вносната е посочена фактура № 15299/01.11.2011 г. и тази фактура "Челик-9" ООД е представил пред българските митнически органи, както и че по делото липсва друга фактура, в която да се съдържа друга стойност. Съдът е приел в решението си, че митническият орган в нарушение на принципа на служебното начало не е извършил всестранна проверка на всички документи, както и не е извършил проверка в счетоводството на вносителя, нито е изискал от турската митническа администрация за събиране на доказателства от продавача (износителя) и данни от неговото счетоводство. Относно представените в съдебното производство от вносителя доказателства, съдът е приел, че те макар да са частни ги е кредитира, тъй като митническата администрация не ги е оспорила по реда на ГПК. Направен е извод от съда, че не са налице основания да не бъде определена митническата стойност по реда на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността, както и е налице позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд по делата на "Садат" ООД. Обжалваното решение е правилно постановено. В чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета) е прието, че митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 3 33 от същия кодекс, ако са налице условията за това. По линия на международното сътрудничество пред турските митнически власти е представена митническата декларация на износителя "Celik dis Ticaret" на процесните стоки "табла за под печки с плочки, топлоотразители алуминиеви за печки", в която е вписана друга митническа стойност - 11 587,50 евро, а не както е декларирана от "Челик-9" ООД 4 350 евро. Турската митническа администрация освен износната митническа декларация, която правилно съдът е приел, че представлява частен свидетелстващ документ, не е представил други документи, установяващи, че митническата стойност на внесените стоки и по-голямата стойност, която фигурира в декларацията на износителя "Celik dis Ticaret". Частните документи не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална, поради което в тежест на митническите органи е било да докажат, че износната декларация съдържа истински договорената стойност между страните по сделката. Това е така, защото само износната декларация, представена като разпечатка с писмото на турските митнически власти, без наличие на други документи, установяващи, че стойността, посочена в нея 11 587,50 евро е действително договорената, респ. платената или подлежащата на плащане цена. Наистина писмото по линия на международното сътрудничество е официален документ на турски митнически орган, но не прави такива и представените с него частни свидетелстващи документи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е следвало да се поиска от турските митнически органи да извършат задълбочена проверка при износителя, включително и в неговото счетоводство, както и че не е извършена такава от българските митнически власти при вносителя. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна на посочените от касатора основания, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на касатора, въпреки направеното искане не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,