Решение № 11747 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7082/2018 г.

Решение № 11747 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7082/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Топлофикация ВТ" АД, гр. Велико Търново срещу Решение № 135/29.03.2018 г. по адм. дело № 1018/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-223259/10.08.2017 г. на Началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № Р-775/32 330889/24.11.2017 г. на Директора на Агенция Митници, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител поради липса на предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 3 и чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че към момента на депозиране на искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител той не е имал дължими публични задължения. Сочи, че съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, като не е съобразил установените релевантни факти към момента на приключване на устните състезания по делото. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения отказ на административния орган, както и връщане на преписката на същия за издаване на поискания документ. Ответникът по касационната жалба – Началникът на Митница Свищов не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС – Велико Търново е законосъобразността на Решение № 32-223259/10.08.2017 г. на Началника на Митница Свищов, с което на "Топлофикация ВТ" АД е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител поради липса на предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 3 и чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по искане вх. № 32-85645/29.03.2017 г. от "Топлофикация ВТ" АД до Началника на Митница Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект, находящ се в гр.Велко Търново, представляващ инсталация за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с електрическа мощност от 2, 81 мегавата и топлинна мощност от 2, 95 мегавата. Предмет на искането е освобождаването от акциз за горивата, които чрез посочената инсталация ще послужат за производството на електроенергия. Към искането са приложени документите, предвидени в чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС, като впоследствие и на основание чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС са представени лиценза за производство на електрическа енергия, решение №И1-Л-022-01/18.09.2006 г. за изменение на тази лицензия, решение №Р-061/1.06.2007 г. за разрешаване на осъществяване на лицензионна дейност, декларация за обстоятелствата по чл. 24а, ал. 3, т. 5 от ЗАДС, план на обекта, договор за наем на "газов генераторен агрегат", специфичен разход на условно гориво за производството на електрическа енергия и на топлоенергия съгласно приложението към лицензията, прогнозно количество на потребявания природен газ за производството на двата продукта и декларация, че материалната отчетност ще съответства на изискванията на ППЗАДС. След извършена проверка от митнически органи в обекта на дружеството, на Началника на Митница Свищов е представено становище по искането, с предложение да се откаже издаването на удостоверение поради неизпълнение на изискването, предвидено в чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. На 12.05.2017 г. сезираният орган е издал решение, с което е отказано издаването на исканото удостоверение. Този акт е обжалван по административен ред пред Директора на Агенция Митници, който го е отменил с решение № Р-442/16.06.2017 г. и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. След изпълнението им и събиране на информация от ТД на НАП- Велико Търново за наличие на непогасени публични вземания на дружеството, на 10.08.2017 г. Началникът на Митница Свищов е издал оспореното решение, с което отново е отказал издаването на поисканото удостоверение. Това волеизявление е мотивирано от доводите, че изменението на лицензията не променя характера на лицензираната дейност – производство на топлинна, а не на електрическа енергия, както и, че дружеството има публични задължения, непогасени към момента на издаването на процесния акт. Същият, при административното обжалване, е потвърден с решение № 775/32 330889/24.11.2017 г. на Директора на Агенция Митници. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преценил е, че отказът е материално законосъобразен поради неизпълнение на изискването на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС. Визираната норма предвижда, че удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, което: няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. В тази връзка той е съобразил представените справки от НАП към 14.07.2017 г. и 9.08.2017 г., съобразно които и към двете дати дружеството е имало задължения към бюджета. Отчел е още, че в хода на съдебното производство от Началника на Митница Свищов е представено писмо №С180004-0005749/28.02.2018 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, съгласно което срещу жалбоподателя е образувано ИД № 170262906/2017 г. за задължения на дружеството по справки декларации по ЗДДС, декларации, обр. 6 по ДДФЛ, ДОО, ЗО и УПФ, възлизащи към 13.07.2017 г. в размер на 18 041, 49 лв. Първоинстанционният съд е приел, че тези данъчни и осигурителни задължения са сред посочените в хипотезата на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от ЗАДС, с оглед на което към момента на издаването на оспореното решение не е било налице едно от предвидените в специалния закон условия за получаване на исканото удостоверение. По аргумент от 142, ал. 1 от АПК, решаващият състав е приел, че последният извод не се разколебава от представеното от дружеството удостоверение № 040201800013662, според което към 16.01.2018 г. то няма публични задължения. Преценил е, че независимо от нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, погасяването на публичните задължения след издаването на оспореното решение е обстоятелство, което не е релевантно за претендираното право, а съставляват ново основание за неговото последващо пораждане. Поради това е приел, че определяща е липсата на предпоставката по чл. 24а, ал. 3, т. 4 ЗАДС към момента на издаването на оспорения акт, което обуславя извод за неговата материална законосъобразност. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият състав подробно е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е формирал кореспондиращи фактически и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това ирелевантно е соченото от касатора обстоятелство, че към датата на депозиране на искането за издаване на процесното удостоверение – 29.03.2017 г. дружеството не е имало публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Без значение за дължимата преценка е и последващото погасяване на съществуващите публични задължения, тъй като основанията за законосъобразност на акта следва да са налице към датата на неговото издаване. В своята практика ВАС е имал възможност да уточни, че нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са само такива, които установяват незаконосъобразността на акта, но не и новосъздадени факти, които променят съобразения при издаването му фактически състав. В тази връзка касаторът непрецизно се позовава на мотивите на Решение № 12624/25.11.2015 г. по адм дело № 2291/2015 г., ВАС, Осмо отделение. Съобразно същите, тричленният състав не е приел за релевантни новосъздадени факти след издаването на оспорения акт, а е взел предвид последващата отмяна на обусловилите отказа на органа наказателни постановления, които не са били влезли в сила към момента на издаването на оспорения акт. Ето защо, като е достигнал до извода, че последващото плащане на публичните задължения на дружеството не променя заключението, че към датата на издаване на оспореното решение не е била налице предпоставката по чл. 24а, ал. 3, т. 4 ЗАДС, първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът на Началника на Митница Свищов за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се явява материалнозаконосъобразен. Отхвърляйки релевираната срещу него жалба, той е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение