Решение № 10804 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2016 г.

Решение № 10804 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационната жалба на П. Н. Г. от гр. Б. против решение № 770 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1961/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-ЮИР-89/23.09.2015 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално за постановяване на друго по същество, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед, респ. да се отмени като незаконосъобразна. Ответниците Я. П. А., Х. Х. А., Д. Х. А., началник сектор "Зона юг" към община Б. и началник РДНСК - Югоизточен район оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че изричната заповед за отхвърляне на жалбата срещу Разрешение за строеж заедно със съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, последвала обжалването на мълчалив отказ, е изцяло законосъобразна. Счетено е, че одобреното преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди в кабинет за дентална образна диагностика не е свързано с наднормено шумово или друго замърсяване, поради което за него не се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, вкл. на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и в съответствие с чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК, както и с т. 8 на Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76, Пленум на ВС, административният съд се е произнесъл относно законосъобразността на изричната заповед за отхвърляне на жалба срещу разрешение за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, която е издадена след съдебното оспорване на мълчалив отказ/отхвърляне от началника на РДНСК Югоизточен район на същата жалба. Заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, с която се разглежда по същество жалбата срещу разрешение за строеж заедно с инвестиционните проекти е обявена от чл. 214, ал. 1, т. 2 вр. т. 1 ЗУТ за индивидуален административен акт по смисъла на този закон. Тя се издава от специализиран орган, създаден по силата на закона, който не е горестоящ орган спрямо главния архитект. Производството е контролно-отменително, тъй като началникът на съответната РДНСК не решава спора по същество, а ако отмени разрешение за строеж или отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, връща преписката за преразглеждане от компетентния орган. Това не е изрично указано при правомощията по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, но не е и указано, че началникът на РДНСК решава въпроса по същество, поради което се приема, че той е контролен орган и издава юрисдикционен акт. Той подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ, а не първоначалният акт на главния архитект. Заповедта на началника на РДНСК не представлява акт на горестоящ административен орган, издаден в производство по административно обжалване /чл. 97 АПК/. Тя е индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ, който се обжалва пред административния съд. В случая са неприложими постановките по тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., касаещи акт на по-горестоящ административен орган, произнесен по административно оспорване. Заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ е първоначален индивидуален административен акт, който не подлежи на оспорване по административен ред, а само на съдебно оспорване. Постановява се по жалба срещу акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ и непроизнасянето в срока по чл. 215, ал. 7 ЗУТ се смята за мълчаливо отхвърляне /арг. чл. 58, ал. 1 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ/. То подлежи на обжалване в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ /който е специален спрямо предвидения срок по чл. 149, ал. 2 АПК/. Такова е надлежно предявено и доколкото е последвано от заповед за изрично отхвърляне на жалбата срещу разрешението за строеж, то правилно административният съд го е приел като жалба срещу направения по-късно изричен акт. Неоснователно се твърди от касатора нищожност на изричната заповед. Срокът по чл. 217, ал. 7 ЗУТ е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на началника на РДНСК да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. Отделно от това, изричното произнасяне не е след изтичане на срока за обжалване на мълчаливото отхвърляне и неподаване на жалба срещу него, което би имало за последица влизане в сила на разрешението за строеж и придобиване на стабилитета по чл. 156 ЗУТ. Обосновани със събраните по делото доказателства и съответни на закона са изводите на съда относно материалната и процесуална законосъобразност на заповедта, предмет на съдебна проверка. Установено е, че одобреното преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди не е свързано с наднормено шумово или друго замърсяване. Характерът на обекта - кабинет за дентална образна диагностика, сам по себе си не предполага допускане на наднормено замърсяване от йонизиращи лъчения, заради което биха били необходими съгласията по чл. 38, ал. 5 ЗУТ. На етап разрешаване на преустройството са достатъчни представените разрешение на председателя на АЯР, както и становище и здравно заключение за оценка на инвестиционен проект от директора на РЗИ - Б., от които се установява изпълнение на специалните нормативни изисквания към обекта. Следва да се вземе предвид, че предвидената дейност в преустройвания обект е лицензионна и може да се осъществява само след въвеждане на обекта в експлоатация и издаване на лицензия при съответствие на всички контролирани показатели с нормативно установените параметри. Този последващ контрол от АЯР и РЗИ обезпечава безопасността при функциониране на обекта. Неснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила чрез недопускане от съда на искана от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза. Предмет на спора е законосъобразността на строителните книжа. На този етап от инвестиционния процес може да се коментира единствено съответствието на тези книжа с правилата и нормативите за проектиране на конкретния обект. Такива несъответствия не се твърдят от касатора и не са предмет на доказване с поисканата експертиза. С нея се цели обследване на реализирани въз основа на предходни книжа строителни и монтажни работи, ползването на които е разрешено по предвидения за това ред от компетентен орган. Правилно те са счетени от първоинстанционния съд за ирелевантни при преценката за законосъобразността на издадените книжа за преустройство на тази част от обекта. В. и обоснован е изводът на решаващия състав за издаване на разрешението за строеж без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неуведомяването на етажните собственици за започване в община Б. на административното производство не е съществено нарушение, доколкото касаторът е упражнил правото на оспорване чрез подаване на жалба срещу разрешението за строеж. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответниците Я., Х. и Д. А., по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че упълномощителите са три лица и съответната част от платеното адвокатско възнаграждение не надхвърля значително нормативноустановения минимален размер за дела по ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,