Решение № 7524 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2013 г.

Решение № 7524 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение за равни права на семействата между български и чуждестранни граждани (СРПС) и Олга Жоржевна Полищук, чрез проц. им представител адв. Валерия Иларева, САК, против Решение № 1986/11.02.2013 г., постановено по адм. д. № 13280/2012 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение и по частна жалба на Сдружение за равни права на семействата между български и чуждестранни граждани (СРПС) и Олга Жоржевна Полищук, против Определение от 7.02.2013 г., постановено по адм. д. № 13280/2012 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната им. Писмени възражения по касационната жалба и по частната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Олга Полищук и присъединилото се в хода на производството сдружение против чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, в редакцията му, приета с Постановление № 667 на Министерски съвет от 29.03.2012 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 3.04.2012 г., в сила от 3.04.2012 г. Съдът е отхвърлил оспорването като неправилно и незаконосъобразно. С атакуваното определение от 7.02.2013 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателите за спиране действието на разпоредбата, предмет на жалбата. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано решаващият съд е извел извод, че разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4 е пряко свързана с приложението на ЗЧРБ. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ чужденците могат да пребивават в Република България постоянно, с разрешен и неопределен срок, а съгласно чл. 25, ал. 1, т. 11 разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на държавата през последните пет години. В тази връзка е и изменението на атакувания текст, което изменение, мотивирано, решаващият съд е приел, че разширява кръга на ползващите се от нея чужди граждани. Относно касационния довод, че е налице противоречие между чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, който предвижда, че разрешение за постоянно пребиваване могат да получат и чужденците, родители на български граждани, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка и са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок от три години с тарифата, предвиждаща пет годишен срок. Не е отчетено, обаче, че цитираната разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ е в сила от 8.03.2013 г., бр. 23 на ДВ, а тарифата е приета с ПМС 67/29.03.2012 г. и обн. в ДВ, бр. 27 от 3.04.2012 г., в сила от 3.04.2012 г. Жалбата е подадена на 19.10.2012 г. и касае редакцията на текста към този момент, който е: "Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците: т. 4. родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването." Видно е, че е налице друг правопораждащ факт, различен от постоянното пребиваване на територията на държавата, а именно припознаване или осиновяване. В тази връзка - неоснователен се явява касационният довод, че е налице противоречие на съдебния акт с фактите по делото. Необосновани са и аргументите по въведените оплаквания за нарушаване на Хартата за основаните права на гражданите на ЕС. Липсва анализ за съответствие на КЗПЧОС, която по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ има предимство пред вътрешното право, а също на европейското законодателство относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни. В производството пред първата инстанция е било поискано от жалбоподателите спиране действието на атакуваните разпоредби до влизане в сила на съдебен акт по оспорването. Искането, правилно, е оставено без уважение с обжалваното Определение от 7.02.2013 г. Настоящата инстанция споделя мотивите на предходната, че евентуално спиране би могло да причини вреди на чужденци, членове на семейства на български граждани, които биха били задължени да заплащат по-голямата такса от 1000 лв., вместо предвидената в текста - 150 лв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението и определението като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационната и частната жалби - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав