Решение № 92 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2017 г.

Решение № 92 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на завеждащия "Консулска служба" на посолството на Р. Б. в Делхи, подадена чрез процесуалния му представител - гл. експерт Цанков, срещу решение № 4419 от 03.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1040/2017 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на Ш. Ш. е отменен отказ за издаване на виза от 13.12.2016 г., постановен от трети секретар, завеждащ консулска служба при посолство на РБ в Делхи, Индия. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба - Ш. Ш. в писмен отговор излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заявление от 15.11.2016 г., Ш. Ш. е поискала от Посолството на РБ в Делхи издаване на виза за краткосрочно пребиваване с еднократно влизане, вид "С". Заявила е престой от 28 дни в периода 26.11.2016 г. (влизане) до 23.12.2016 г. (излизане) с цел частно посещение при роднини и приятели по покана на М. Ш. А. Шейх, с приложени документи. По делото е представено и писмо рег. № ПИ-915 от 05.04.2017 г. от заместник - председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), с което отношение на Ш. Ш. е дадено положително становище. С решение на дирекция "Консулски отношения" от 08.12.2016 г. визата е отказана на осн. чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), като са посочени мотиви, че след извършена съгласувателна процедура и представени документи е установено, че апликантката е безработна и не е представила доказателства за издръжка по време на престоя си. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда от представените към заявлението доказателства се установява целта и условията на планирания престой - посещение на жалбоподателката при нейния баща, както и наличие на жилище и достатъчно средства за издръжка за периода на престоя, предвид което не са налице основанията на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства като се е съобразил с исканията и доводите на страните. Направените фактически и правни изводи се подкрепят от събраните доказателства. С мотивирания си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ отказва се издаване на виза и влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Както правилно е приел първоинстанционният съд, от събраните по делото доказателства може да се изведе логичен извод, че Ш. Ш. има достатъчно средства за пребиваването си на територията на Р. Б., че е финансово обезпечена, както и е налично жилище, където да пребивава. Ответницата е оборила презумпцията за миграция по икономически причини. Целта и условията на планирания престой също са доказани - посещение на Ш. Ш. при нейния баща. Следователно в случая не са били налице материалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, налагащи постановяване на отказ за издаване на виза. С оглед така установеното настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че необосновано административният орган е отказал виза на Ш. Ш., тъй като в случая не са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, посочени като материалноправна предпоставка за отказ за издаване на виза. Поради несъответствие на фактическите и правни основания, изложени в оспорения ИАА с представените писмени доказателства, съдът правилно е отменил същия като незаконосъобразен. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в силакато правилно. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение