Решение № 10436 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4423/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Иванова, против решение 149 от 18. 02. 2021г. по адм. дело 885/2020г. на Административен съд София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед ДК 02 Сф 2 от 10.08.2020г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Софийска област, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Въздушна кабелна ел. линия, състояща се от четири броя метални нови стълба и въздушно трасе с кабел НН, започваща от съществуващ стълб до о.т. 707, преминаваща по път с о.т. 2106 2108 /съгласно извадка от проект за улична регулация/ до ПИ 16 по плана на новообразувани имоти на махала [населено място], землището на гр. Правец. С решението ЧЕЗ е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди на първо място, че не е установено по безспорен начин, че именно електроразпределителното дружество е извършител или собственик на спорния строеж, като не са събрани и съдът не е проявил активност и не е дал съответни указания за събиране на доказателства в тази насока. Посочва и че не е налице извършване на нов строеж, а текущ ремонт по чл. 151 ал. 1 т. 2 ЗУТ на стара съществуваща мрежа ниско напрежение във връзка с извършено посегателство върху нея и за осигуряване на електозахранване в тази връзка на абонат на дружеството. Посочва и че ремонта на съществуващите съоръжения е извършен и те попадат в рамките на имоти публична собственост, като дружеството има законово предвиден сервитут за това. Най накрая посочва, че съдът не е преценил съразмерността и съответствието на заповедта с чл. 6 АПК, тъй като посочва, че при премахване на обектите, предмет на заповедта ще бъде прекъснато електрозахранването на абонат на дружеството. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на РДНСК Софийска област, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО. Ответникът Началникът на РДНСК Софийска област, чрез процесуалния си представител юрк. Петкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна, адресат на съдебният акт и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган във връзка с представена заповед 13 171 от 13.06.2019г. на Началника на ДНСК, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е приел наличие на незаконен строеж трета категория, изпълнен без строителни книжа. Посочил е, че констативният акт е официален свидетелстващ документ и е с необорена в рамките на съдебното производство доказателствена материална сила по смисъла на чл. 179 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 228 ЗУТ, поради което е приел описаните в него обстоятелства за доказани. Приел е за недоказани твърденията на жалбоподателя, че се касае за текущ ремонт на стара съществуваща кабелна мрежа ниско напрежение, въпреки дадени в тази насока указания. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Във връзка с указанията, дадени от съда за разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят в първата инстанция е представил писмени доказателства, от които се установява, че от П. Кръстев е подадено заявление, с което е поискано възстановяване на ел. проводници от стълба до къщата му в мах. [населено място], пълномощно от П. Кръстев за В. Николова да го представлява включително пред Чез България и договор за присъединяване за обекта в ПИ идентификатор с крайни цифри 16. От така представените доказателства може да се направи предположение за това, че мрежата НН е съществувала и е поискано възстановяването й с присъединяване, в каквато насока са били твърденията на жалбоподателя, а именно, че е извършен текущ ремонт. В нарушение обаче на съдопроизводствените правила съдът не е събрал и не е указал събирането на такива доказателства, включително с използването на специални знания, които са необходими в случая за установяването на спорния по делото въпрос дали се касае за нов строеж, извършен без строителни книжа, подлежащ на премахване или е извършен текущ ремонт по смисъла на чл. 151 ал. 1 т. 2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, като преценката следва да включва и специфичните предпоставки за текущ ремонт на техническа инфраструктура, а именно непромяна на трасето и техническите характеристики на мрежата. Съдът е указал бланкетно доказателстевената тежест, но не е указал на жалбоподателя, че за изясняване на спорния въпрос представените от него такива не са достатъчни и съответно, не е изпълнил задължението си сам да назначи съдебно техническа експертиза съгласно чл. 171 ал. 2 изр. последно АПК за изясняване на спорните въпроси. В съдебното производство липсват установявания какво е извършено на място и съответно представлява ли то нов строеж или ремонт на съществуващ такъв по смисъла на чл. 151 ал. 1 т. 2 ЗУТ, както и в случая, че спорния обект е строеж кога е извършен и търпим ли е по правилата и нормативите за устройство на територията. Проявеното процесуално бездействие по тези въпроси, е довело до неизясняване на спора от фактическа и правна страна относно основния спорен въпрос, а именно налице ли е нов строеж или е налице извършен текущ ремонт на съществуваща мрежа ниско напрежение, което пък представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за събиране на доказателства относно спорните по делото въпроси, включително с използването на специални знания. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение