Решение № 993 от 29.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3942/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив против решение 330/20.02.2023 г., постановено по адм. д. 3618/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-294 от 06.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба от Л. Атанасов с [ЕГН] против разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-626 от 19.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-3 на жалбоподателя е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 2113-15-2876/21.06.2018 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от Л. Атанасов с [ЕГН], при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на съдебни разноски и моли при оставяне в сила на първоинстанционното решение на процесуалния представител на ответника да бъдат присъдени разноски в минимален размер по Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - Л. Атанасов от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. А. Атанасов, оспорва жалбата. В писмена молба се излагат съображения неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспореният пред него административен акт Административен съд - Пловдив е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му, но при издаването му не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК по отношение на част от периодите. Спор по отношение общата продължителност на удостоверения осигурителен стаж не е формиран между страните в производството, като такъв е налице само по отношение на това дали осигурителният стаж следва да се причисли като такъв от втора категория труд поради изпълнение функциите на шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и над 12 тона при конкретни четири осигурители, а и именно за времето от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. - в ПМА "Технопрогрес", от 06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. в "ГБС" АД, от 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. в ЕТ "Оскар - К. Николов" и от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. в "Скутарион" ООД. По отношение на осигурителния стаж в ПМА "Технопрогрес" в периода от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. на длъжност "шофьор" след анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че законосъобразно административният орган е приел, че осигурителният стаж следва да бъде зачетен от трета категория труд. В случая не са събрани такива доказателства, от които да се направи извод кои точно автомобили е управлявал жалбоподателят и дали е управлявал действително само посочените от страна на свидетелите такива, постоянно ли е било това, както и в коя част от периода на разглеждане кой от двата конкретно заявени автомобила е шофирал, съответно не може да се установи отразените във ведомостите за по-голямата част от процесния период регистрационни номера на какви по вид, модел и товароносимост автомобили съответстват. Спрямо осигурителния стаж при "ГБС-Пловдив" АД за периода 06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. съдът е достигнал до извод, че предвид липсата на издадено от осигурителя удостоверение обр. УП - 3 и на първични документи, от които да се извлекат данни относно конкретния автомобил, който е шофирал Атанасов в посочения период и данните от персоналния регистър на НОИ, че е бил осигуряван като работник от трета категория, не може да се приемат за установени твърденията му да е полагал труд при условията на втора категория, без това да е било и удостоверено от осигурителя изрично. Досежно осигурителния стаж при ЕТ "Оскар - К. Николов" за времето от 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. според съда с оглед липсата на изрично обсъждане в административния акт на удостоверяването от осигурителя, че Атанасов през посочения период е управлявал МПС с товароподемност над 12,5 тона, на изложени аргументи за игнориране на данните в удостоверението, както и липсата на събрани обяснения от физическото лице-търговец, относно кой конкретен авотомобил е управляван от Атанасов, решението на директора на ТП на НОИ Пловдив в тази част е издадено в нарушение на чл. 35 АПК. По отношение на осигурителния стаж на Атанасов от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. в "Скутарион" ООД предвид отбелязването в трудовата книжка по отношение на периода 01.04.2009 г. 01.01.2011 г. на шифър на дейността 83242005, който шифър присъства и в посочените в решението други документи, както и с оглед свидетелските показания на управителя на дружеството Б. Балев и разликата между тях и писменото удостоверение от осигурителя, първоинстанционният съд е приел, че адм. орган е следвало да извърши допълнителна служебна проверка, като се изиска представянето на документи - заповеди за възлагане на работа, пътни листове, товарителници и др., ако осигурителят съхранява такива, които са били оформяни във връзка с посочения от управителя на дружеството и удостоверен писмено извършван превоз с товарния автомобил МАН, тогава, когато се е налагало управлението му с прикачено към него ремарке и товароподемността на състава е била над 12 тона. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. От фактическа страна е установено, че Л. Атанасов e подал заявление 2113-15-2876/21.06.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението Атанасов е имал навършена възраст [възраст]. С разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-834/20.11.2018 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ - Пловдив на Атанасов е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО поради неизпълнение условието за наличие на осигурителен стаж от втора категория от 15 години, а по реда на чл. 68, ал. 1-3 от КСО поради липсата на навършена предвидената в закона възраст. С разпореждането за осигурителен стаж от втора категория труд е зачетено времето от 29.08.1978 г. до 27.09.1978 г. на длъжността автомонтьор в "Международен младежки център" АД; от 01.10.1984 г. до 26.09.1988 г. на длъжност "шофьор шкода влекач 12 т." в "Международен младежки център" АД; от 01.07.1998 г. до 31.12.1999 г. на длъжност шофьор на автомобил над 12 т. в "ГБС" АД; от 20.02.2012 г. до 31.10.2015 г. на длъжност шофьор международни превози над 12 т. в "Груп М и М"; от 07.11.2015 г. до 30.06.2016 г. на длъжност шофьор на автомобил 18 т. във "Вайлин" ЕООД, или общо зачетеният осигурителен стаж от втора категория е в размер на 09 г., 10 м. и 28 дни. Посоченото разпореждане е обжалвано от Атанасов пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив, който със свое Решение 2153-15-59 от 01.03.2019 г. го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне на компетентното длъжностно лице по чл. 98 , ал. 1 от КСО, предвид представените и събрани нови документи във връзка с обжалването и като установил, че неправилно стажът на Атанасов в "Китас" ООД на длъжността шофьор е зачетен от трета, вместо от втора категория, както и че не е приключила процедурата по уточняване тонажа на управлявания от Атанасов автомобил в периода 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. при осигурителя ПМА "Технопрогрес". В хода на производството бил съставен констативен протокол от 29.03.2019 г., съгласно който при преглед на разплащателни ведомости на ПМА "Технопрогрес", се установило, че Атанасов фигурира на длъжност шофьор, но без запис относно товароподемността на управлявания от него автомобил, като липсва друга първична документация, от която това да се установи. С констативен протокол от 12.08.2019 г. при извършена проверка по отношение на оформения в трудовата книжка на жалбоподателя осигурителен стаж при ЕТ "Оскар-К. Николов" за периода 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. е установено, че Л. Атанасов фигурирал в разплащателните ведомости на търговеца на вписана длъжност шофьор, но без данни относно товароподемността на управлявания от него автомобил, нито съхранявани такива първични документи от осигурителя, от които това да може да се установи. На 19.08.2019 г. е издадено ново разпореждане [номер] по протокол 2140-15-626 на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което на Атанасов отново е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория, съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО и липса на навършени години по условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. С това разпореждане като осигурителен стаж от втора категория допълнително е признато времето от 07.07.2016 г. до 20.06.2018 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил над 12 т. в "Китас" ООД, като така общо признатият осигурителен стаж от втора категория вече е в размер на 11 г. 10 м. и 12 дни. Относно стажа в ПМА "Технопрогрес" от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. на длъжност шофьор е посочено, че същият се зачита от трета категория с оглед констатациите от констативния протокол от 29.03.2019 г., а по отношение на осигурителния стаж при ЕТ "Оскар-К. Николов" от 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. е посочено, че макар да е представено удостоверение от К. Николов, че Атанасов е управлявал МПС с товароподемност над 12,5 тона, което обаче е подпечатано с печат на Триумвиран импекс ЕООД, като освен това, за да не бъде признат този осигурителен стаж за втора категория е направено позоваване на констатациите от констативния протокол от 12.08.2019 г. относно осигурителния стаж в "Скутарион" ООД Пловдив за времето от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил, било прието, че същият се зачита за такъв от трета категория, предвид събраните доказателства за товароподемността на управлявания от Атанасов автомобил - под 12 т. Недоволен от това разпореждане Атанасов го обжалвал пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив, като възразил против непризнаване на осигурителния му стаж като такъв от втора категория, положен за времето от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. в ПМА "Технопрогрес", от 06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. в "ГБС" АД, от 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. при ЕТ "Оскар-К. Николов", както и за времето от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. при "Скутарион" ООД. С оспореното пред първата съдебна инстанция Решение 2153-15-294 от 06.11.2019 г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив оставил без уважение жалбата от Л. Атанасов. Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през следните периоди и осигурители: 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. в ПМА "Технопрогрес", от 06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. в "ГБС" АД, от 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. при ЕТ "Оскар-К. Николов", както и за времето от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. при "Скутарион" ООД, и в частност - с обстоятелството какво МПС е управлявал Л. Атанасов през тези периоди, което е от съществено значение за преценката дали е налице основание за квалифициране на труда като такъв от втора категория по т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./ и чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В разпоредбата на т. 53а ПКТП (отм.) е предвидено, че се призната от втора категория трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Съгласно чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. След анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е достигнал до правилен и обоснован правен извод, че административният орган законосъобразно е приел, че осигурителният стаж на Атанасов за периода от 26.09.1988 г. до 06.01.1992 г. в ПМА "Технопрогрес" и за периода от 06.07.2000 г. до 20.03.2002 г. в "ГБС" АД е от трета категория, който не се оспорва от страните и се споделя от настоящия съдебен състав. Правилни са и изводите на решаващия съд, досежно периодите осигурителен стаж от 06.03.2003 г. до 01.03.2004 г. в ЕТ "Оскар-К. Николов", както и от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. в "Скутарион" ООД. При извършената проверка относно законосъобразността на обжалвания административен акт съдът обосновано е достигнал до заключението, че изводите на административния орган не са обосновани от събраните доказателства и са изградени в нарушение на изискванията по чл. 35 и чл. 36 АПК, според които административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации и служебно се съберат всички необходими доказателства. Първоинстанционният съд подробно е изложил и обсъдил съдържанието на доказателствата, които са събрани по делото и които се отнасят до осигурителния стаж през посочените периоди. Въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до обоснования извод, че за тези три периода административният орган не е положил необходимите допълнителни усилия за изясняване на фактите и обстоятелствата. Съдът правилно е приел, че административният орган не е обсъдил удостовереното от К. Николов, че Атанасов е управлявал МПС с товароносимост над 12,5 тона и не е събрал сведения и обяснения от осигурителя, относно конкретното МПС, което е управлявал Атанасов през периода 06.03.2003 г. - 01.03.2004 г., относимо към преценката за товароподемността на товарния автомобил и съответно към спора за категорията на труда, полаган от Атанасов. В тази връзка неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение, че липсата на първични документи предопределя резултата от проверката. В сведенията/обясненията биха могли да се съдържат данни, относно вида, марката и модела на управлявания през посочения период от Атанасов товарен автомобил и/или относно неговия регистрационен номер, от които да се установи товароподемността му. Още повече, че при липса на представени първични документи административният орган е признал осигурителния стаж на Атанасов в Китас ООД през съответния период като такъв от втора категория въз основа единствено на представеното удостоверение 205/18.02.2019 г., което разкрива различния подход на адм. орган при наличие на сходни обстоятелства. Досежно осигурителния стаж на Атанасов от 11.03.2004 г. до 18.12.2008 г. и от 08.01.2009 г. до 16.02.2012 г. в "Скутарион" ООД гр. Пловдив на длъжност водач на МПС първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован правен извод, че предвид доказателствата по делото и наличието на противоречиви данни, относно товароподемността на управлявания от ответника по касация товарен автомобил през част от посочените периоди, е необходимо извършването на допълнителна проверка от страна на административния орган. Съдът е взел предвид отбелязването в трудовата книжка по отношение на периода 01.04.2009 г. 01.01.2011 г. на шифър на дейността 8324-2005, съответстващ по НКПД 2005 на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона , който шифър присъства и в представените допълнителни споразумения към трудов договор 001133 от 01.04.2007 г. и 011133 от 02.01.2008 г., в заповед за прекратяване на трудово правоотношение 0044 от 19.12.2008 г. и в трудов договор с 33 от 08.01.2009 г., в които е посочено, че шифърът на длъжността по НКПД е 8324-2005, както и с оглед показанията на управителя на дружеството Б. Балев и различията между тях и представеното писмено удостоверение от осигурителя. Съвкупният анализ на събраните доказателства обосновава извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд. В касационната жалба е инвокирано възражение за невъзможност при извършена проверка от административния орган в "Скутарион" ООД гр. Пловдив да се установи дали и за какво време Атанасов е управлявал МПС с прикачено към него ремарке, предвид установената със заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза липса на първични документи. Действително, съгласно т.2.2. от заключението по съдебно-счетоводната експертиза за посочените периоди в счетоводството на дружеството поради изтекла погасителна давност не се съхраняват и не са предоставени първични документи, относно извършваните превози на товари за собствена сметка и/или като търговска дейност, в които да присъстват данни относно тонажа на товарите, както и МПС с ремарке по регистрационни номера, с които са извършвани превозите, както и кой е бил водач. От дадените разяснения от вещото лице Мирчева в съдебно заседание на 06.04.2021 г. обаче се установява, че от нея не изискана и съответно не е получена писмена информация от дружеството, касателно тези данни, не е потърсена документация за съхранението или унищожаването на такива документи. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Ответникът Л. Атанасов е роднина по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за адвокатурата на представлявалия го адвокат А. Атанасов, който му е оказал безплатна правна помощ, като искането е направено своевременно. С оглед на това на адв. А. Атанасов, упълномощен от Л. Атанасов да го представлява пред съда, трябва да се присъди минималният размер адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за производството пред касационната инстанция, който за дела по КСО в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен в размер на 500 лева, платими от Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,