Решение № 13450 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2010 г.

Решение № 13450 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на село Жельо Войвода, срещу решение № 8 от 03.02.2010 г., постановено по адм. дело № 383/2009 г. от Административен съд Сливен. В жалбата се мотивират оплаквания за неправилност, поради необоснованост и се иска отмяната на съдебния акт, както и решаване на спора по същество. Ответникът - Величка Василева Димова оспорва жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отменен отказът на кмета на село Жельо войвода, община Сливен, обективиран в писмо изх. № 494/05.11.2009 г. да издаде удостоверение за наследниците на Марин Ганев Русчев - бивш жител на общината, починал на 28.06.1945 г., като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган със задължението да извърши исканата административна услуга в седмичен срок. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, издаден е от компетентния административен орган, но при нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Съдът е установил, че с молба-декларация № 491 от 05.11.2009 г. Величка Василева Димова, в качеството й на наследник на Марин Ганев Русчев е поискала от кмета на населеното място да й бъде издадено удостоверение за наследниците му. Установил е също, че без да събере необходимите за правилното разрешаване на исканата административна услуга доказателства - справка по регистрите на населението, административният орган е постановил отказ, в който липсва посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Ето защо съдът е направил извод, че жалбата е основателна и я е уважил. Като краен резултат решението е правилно, освен в частта, в която кметът на общината е бил задължен да издаде удостоверение за наследниците на Марин Ганев Русчев, в седмичен срок, при следните съображения: Не се спори, че в случая се касае до извършване на административна услуга по смисъла на § 19 от ПЗР на АПК вр. § 1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА), тъй като предмет на заявлението на Величка Димова вх. № 491 от 05.11.2009 г. е издаването на удостоверение за наследници по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Не е спорно също, че отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. По делото са били представени като доказателства молбата-декларация на Величка Димова и старо удостоверение за наследници на Марин Русчев, издадено също от кметството на село Жельо Войвода Съгласно нормативната уредба, удостоверение за наследници се издава от общинската администрация въз основа представен акт за смърт на лицето, (какъвто в случая не е налице) и след проверка на декларираните по усмотрение на подателя на искането наследници по закон на починалото лице, по данните от регистрите на населението в населеното място по последното местожителство на наследодателя. Кметът на населеното място твърди, че не разполага с регистри за населението от 1944 г., за да направи проверка за оставените от Марин Ганев Русчев наследници, т. е. не би могъл да извърши необходимата проверка по молбата-декларация. Затова счита, че правата си Димова следва да търси по реда на чл. 542 от ГПК. Предвид данните по делото тези възражения са неоснователни. Ако липсват регистри за населението от 1944 г., то са налице такива от по-късни години. От сочените по- горе писмени доказателства е видно, че част от децата на Марин Русчев са починали: синове Гани /починал през 1978 г./; Васил /починал през 1984 г./, Стоян починал през същата 1984 г.; Стою, починал през 1988 г., дъщери Димитра, починала през 1996 г. и Янка, починала през 1993 г., ). Има жива дъщеря - Йорданка, родена през 1922 г.. При това положение обжалваният пред административния съд отказ се явява постановен в противоречие с общото процесуално правило на чл. 35 АПК, т. е. без да бъдат изследвани всички данни от значение за издаване на акта, обективирани в регистрите на населението в община Сливен, съгласно изискването на специалния закон - ЗГР. Съгласно чл. 25, т. 16, 17 и 18 от ЗГР в личните регистрационни картони на посочените като деца на Марин Русчев следва да се съдържат данни относно майката, бащата, с посочени техни имена, дата на раждане, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставения акт за смърт, братя/сестри с ЕГН, име, име на другия родител - ако не е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт. Такъв картон се създава по начините, визирани от чл. 26 ЗГР, а данните в него се вписват, поддържат и пазят по реда и в сроковете по чл. 27 и следващите от с. з. (130 години), след което се предават в Държавния архив. В случая административният орган не е извършвал никакви проверки, като се е задоволил с формален и немотивиран отказ, както правилно е приел и съда от първата инстанция. Кметът на село Жельо войвода, в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние на нейната територия по смисъла на чл. 34 от ЗГР, или оправомощено от него длъжностно лице, е следвало да издаде поискания документ, а в случай на обективна невъзможност - да удостовери това обстоятелство с нарочен и мотивиран акт, въз основа на който лицето, черпещо права от съответния факт с правно значение да може да поиска установяването му от съответния районен съд, по реда на чл. 542 ГПК. Изложеното в оспореното писмо не съставлява удостоверяване в посочения смисъл, доколкото се основава единствено на твърдението за липса на "семейни регистри" от 1934 г., а не изобщо на липсата на регистри на населението по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗГР, позволяващи извършването на проверка от административния орган относно наследниците на починало лице. В този смисъл направеният от административния съд краен извод за основателността на подадената жалба и необходимостта от ново произнасяне на органа е правилен, като в случая това следва да стане в срока по чл. 57, ал. 2 АПК. Оспореният административен акт е постановен в нарушение на административно-производствените правила, т. е. без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението. Неправилно съдът приема, че са налице данни и за противоречието на акта с приложимия материален закон, а оттам и че на кмета на село Жельо войвода следва да бъдат дадени указания да издаде поисканото удостоверение за наследници в едномесечен срок след връщането на преписката. След като извършването на административната услуга е отказано в противоречие с процесуалните правила, налагащи извършване на проверка на всички данни от значение за случая, преписката е следвало да бъде върната на органа с указания за повторно произнасяне по направеното искане след отстраняване на констатираните от съда нарушения на административно-производствените правила, като при постановяване на отказ, същият следва да бъде мотивиран съобразно даденото от съда тълкуване на приложимия закон. Ето защо решението в частта, в която на кмета на село Жельо войвода е указано издаването на удостоверение за наследници на Марин Ганев Русчев, следва да бъде отменено, при което на органа да бъде указано, при повторното произнасяне по молба - декларация вх. № 491 от 05.11.2009 г., подадена от Величка Василева Димова, да съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,