Решение № 404 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 654/2008 г.

Решение № 404 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 654/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Марияна и Х. Х. и двамата от гр. Р. обжалват и искат да се отмени Решение № 699 от 22.11.2007 г. по гр. възз. д. № 786/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено Решение № 229 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 122/2007 г. на Велинградския районен съд по отхвърлените искове по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 53, ал. 2 във вр. с чл. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване правото на собственост на 145 кв.м., прилежащи към УПИ XXVII-1309 в кв. 114 по плана на гр. Р. от 1987 г. поради грешка при заснемане КК на населеното място и е постановено ново, с което исковете на Б. И. Я., К. Б. Я. и Е. Б. Я. на посоченото основание са уважени, като е прието, че спорните 145 кв. м. са част от техния имот поради допусната грешка при заснемане на кадастъра. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б "в" ГПК (отм.) В срока по чл. 218г ГПК е постъпило писмено становище от ответниците по касация чрез процесуалния им представител А. Г., с което се поддържа, че релевираните с касационната жалба доводи са неоснователни, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на Б. И. Я., К. Б. Я. и Е. Б. Я. е отменил решението на първата инстанция и приемайки, че придадените 145 кв. м. по регулация към притежавания от тях УПИ XXVII-1309 в кв. 114 по плана на гр. Р. от 1987 г. са станали тяхна собственост, но поради грешка при заснемане КК не са отразени като част от посочения УПИ, е постановил ново решение, с което искът е уважен като е допусната поправка на допусната грешка при заснемане на КК на гр. Р. по плана одобрен със Заповед № 1220/ от 24.09.1987 г. Решението е валидно, процесуално допустимо, но необосновано. Изводите на съда за уважаване на иска, заявен на основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР, се базират на данните по НА № 14/1984 г., с който нотариален акт, на Д. В. Я. е признато правото на собственост по регулация "дворно място от 145 кв. м." който се вземат от имот пл. № 992 с подобренията върху него-оградна мрежа и бетонови колове", собственост на Г. Д. А., и които кв. м. се придават към собствения на Д. Я. парцел ****, имот пл.Nо 991 от кв. 73 по плана на гр. Р. Тези изводи са необосновани, тъй като са направени без анализ на всички доказателства по делото. Законът за кадастъра и имотния регистър, приет с ДВ. бр. 34/2000 г. урежда кадастрални карти и кадастрални регистри като технически категории, чрез които се индивидуализира конкретната териториална единица като физическа величина. Евентуалните промени в тези основни данни, които могат да настъпят в резултат на установени непълноти, грешки или другите предвидени в разпоредбата закона основания, могат да засегнат само физическите компоненти на териториалната единица "поземлен имот", но не влияят на юридическата категория "право на собственост". Съгласно чл. 77 ЗС собствеността се придобива само по установените от закона способи, поради което и промяната на посочените компоненти поради грешка или непълнота в КК не може да обуслови придобиване на правото, доколкото страната която иска конкретната промяна не собственик на частта от поземления имот. Основанието на установителния иск по чл. 53, ал. 1 ЗКИР произтича от правото на собственост, както и от интереса за неговите титуляри да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план, в който технически са отразени параметрите на правото на собственост (регулационен статут), към момента в който планът е одобрен, тъй като именно кадастралния план е задължителна геодезическа и технико-икономическа основа за изготвяне на действащия устройствен план на определена местност, населено място или друга част от територията. Приемайки, че ищците, като частните правоприемниците на Д. Я. (по НА № 68/92 г., НА № 37/2003 г. и НА № 38/2003 г.) са собственици на спорните 145 кв. м., като придадени по регулация към притежавания от тях УПИ XXVII-1309 в кв. 114 по плана на гр. Р. от 1987 г., съответно заплатени с кв. № 356/18.06.1984 г. и завзети, въззивният съд е приел, че са налице основанията на закона да се приеме, че е допусната грешка при заснемане КК на гр. Р., след като тези кв. м. не са отразени като част от имота на ищците К. Б. Я.и и новата имотна граница на парцел **** не е заснета като кадастрална граница по новия план, а поради допуснатата грешка процесните 145 кв. м. са заснети като част от имота на М. и Х. Х. Констативният нотариален акт, издаден по реда на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.) е оспорен касателно факта, че е извършено действително завземане на придадените 145 кв. м. от страна на Я. При това оспорване на констативния нотариален акт, тежестта на доказване на оспорения факт е за страната, която го твърди и която черпи права т.е. на ищците по делото. В нарушение на разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.), съдът е приел, че ответниците следва да установят, че няма завземане на част от имота им. С разпоредбата на чл. 134 - чл. 135 ЗТСУ (отм.) е уредена процедурата по завземането на придаваемите части както и значението на завземането като елемент от завършващия фактически състав на придобиване на придаваеми по регулация части от съседен парцел. По делото не са съобразени доказателствата по делото, за това кой реално още е във владение на тези части, какво е правното значение на Решение от 17.02.1988 г., постановено по гр.д. № 42/1988 г., с което на основание чл. 138, ал. 2 ЗТСУ (отм.) редакция към 1988 г. по жалбата на Д. Я. е потвърдена дворищната регулация на парцел **** и на парцел **** в кв. 114 по плана на гр. Р. за спорното обстоятелство към 1988 г. и насетне има ли промяна на имотната граница и старите имотни граници са били заснети като парцелни (регулационни) граници при изготвянето на новия план може ли да се приеме, че е налице приложен регулацията от 1987 г. Ищците в производството по чл. 53, ал. 1 ЗКИР следва да установят по безспорен и категоричен начин, че като собственици на конкретен терен (респ. на част от него), за да обосноват и интереса от установяване и на факта, че в последната действаща КК, въз основа на която е изработен действащия РП на населеното място, това тяхно право не е отразено съобразно на притежаваните права, а е отразено като величина към имот, собственост на ответниците, без обаче последните да имат правото на собственост на погрешно заснетите и отразени към друга- чуждата териториална единица. В конкретният случай основният подлежащ на доказване факт е този на реалното завземане на придадените по регулация 145 кв. м. Като приема за основателни доводите на касаторите, че при постановяване на обжалваното решение, в нарушение на съдопроизводствените правила не са обсъдени доводите на М. и Х. Х., че не са анализирани писмените и гласни доказателства задълбочено и всестранно, че не е изяснено значението на факта за разликата на разпоредения обема на правото на собственост по нотариалните актове, с който Б. Я. е придобил от майка си Д през 1992 г. в собственост дворно място от 465 кв. м., а е разпоредил през 2003 г. на синовете си идеални части от дворно място от 570 кв. м. и др., настоящият състав намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане и нова преценка на доказателствата по делото относно основните спорни моменти за приложение на регулацията от 1987 г., за завземането на придадените по регулация 145 кв. м., при правилна преценка на доказаните факти с оглед на правилното определяне доказателствената тежест за всяка една от страните. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия