Решение № 12457 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2016 г.

Решение № 12457 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13980/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП против решение № 2194/18.11.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 65/2016 г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615001515-091-001/16.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 965/21.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, за да е налице валидно издаден ревизионен акт в хипотезата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от органа по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането й, и органа, имащ качеството на възложител на ревизията, определен за това с акт на териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган по приходите стига последният да има качеството на орган по приходите. Безспорно такова качество имат и лицата, заемащи длъжности началник сектор, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП. Счита, че с измененията на ДОПК в сила от 1.01.2013 г. законодателят е потърсил повече отговорност и повишаване качеството на процедурата по издаване на ревизионни актове чрез увеличаване броя на издателите на ревизионния акт. В този смисъл поддържа, че ревизионните актове, издадени след изменението на чл. 119 ДОПК от орган по приходите на длъжност "началник сектор", който е определен от териториалния директор, са валидни. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. Ответникът по касационната жалба - "НСК И. г." ООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Апрахамова, със съдебен адрес - гр. П., ул. "Б." №..., ет. ..., офис 202, и заявява претенция за присъждане на разноски. В случай, че ревизионният акт се приеме за валидно издаден, поддържа искане делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001615001515-091-001/16.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., в частта потвърдена с решение № 965/21.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице "НСК И. г." ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 13 408.04 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Н." ЕООД и са определени съответните лихви за просрочие за отчетен период м. 082014 г. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Установено е, че ревизионният акт е издаден от З. Д. В. - началник сектор, възложил ревизията, и С. З. С. - старши инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Съдът е приел, че правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в действащата от 1.01.2013 г. редакция, съотнесено с нормите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 118, ал. 2 от ДОПК, налага несъмнения извод, че след като органът, възложил ревизията, е нормативно овластен с компетенцията да издава ревизионен акт, а ревизионен акт може да бъде издаден само от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, то органите по приходите, които териториалният директор на компетентната данъчна дирекция може да определи да възлагат ревизии, са също само тези, посочени в последната норма. Съдът е обосновал извод, че териториалният директор, неговите заместници, директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори нямат нормативно установена компетенция да възлагат заповеди за възлагане на ревизия и да издават ревизионни актове. По тези съображения и като е приел, че оспореният РА е издаден от некомпетентни органи, съдът е постановил, че процесният ревизионен акт е нищожен. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Същите са в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия по тълк. дело № 10 по описа за 2016 г., съгласно което ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. Предвид изложеното, ревизионният акт, който е бил оспорен пред първоинстанционния съд е валиден, тъй като е издаден от компетентни органи. Административният съд, излагайки мотиви за нищожност на РА, е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, първо отделение. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд, първо отделение