Решение № 2 от 29.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1148/2018 г.
ВКСII наказателно отделение29.01.2019 г.докладчик т Татяна Кънчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. П. П. за възобновяване на нохд № 116/2017 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора поради неучастието му в наказателното производство. Решението не подлежи на обжалване. Делото да се изпрати на Бургаския апелативен съд за произнасяне по релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Мотиви
Решение № 2 от 29.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 1148/2018 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Делото е образувано по искане на осъдения К. П. П. за възобновяване на производството по нохд № 116/17 г. на Районен съд гр. Нова Загора и отмяна на постановената по него присъда. Изложено е оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и е провел съдебното следствие без да назначи защитник на подс. П., въпреки че производството е протекло в негово отсъствие. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането, като акцентира на допуснатото съществено процесуално нарушение, налагащо повторно разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че предпоставките за възобновяване на производството по чл. 423, ал. 1 от НПК не са налице, а по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е компетентен да се произнесе съответният апелативен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлата в сила присъда, установи следното: С присъда № 24/06.04.2017 г. по нохд № 116/17 г. Новозагорският районен съд признал подсъдимия К. П. за виновен в това, че на 05.03.2017 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 промила, а именно 1. 75 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим" и глоба в размер на 500 лв. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 14.04.2017 г. Искането е процесуално допустимо. Осъденият П. е разбрал за постановената присъда на 13.09.2018 г., когато е задържан в Република Гърция в изпълнение на ЕЗА, издадена от РП гр. Нова Загора и е приведен в затвора в гр. Бургас на 23.10.2018 г. за изпълнение на наказанието. Искането е депозирано на 08.11.2018 г., т. е в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. От материалите по делото се установява, че осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, което е проведено по реда на глава 24 от НПК. На 08.03.2017 г. срещу П. е повдигнато обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК, предявено му е лично на 09.03.2017 г., когато е разпитан и е дал обяснения. Първоинстанционното производство е образувано на 14.03.2017 г., а първото съдебно заседание е насрочено за 21.03.2017 г. Съдебното следствие е проведено в отсъствие на подсъдимия П., който е бил редовно призован за съдебното заседание, не се е явил и не е посочил уважителни причини за отсъствието си. Съдът е преценил наличие на основанието по чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, както с оглед посочените обстоятелства, така и с факта, че е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (отм.);. При така установените обстоятелства е видно, че осъденият П. не е участвал в съдебното производство по собствен избор. Той е имал познание за воденото срещу него наказателно производство, за характера на повдигнатото обвинение и за последиците от неявяването си в съдебната фаза на процеса. С неявяването си в съдебно заседание, за което е бил редовно призован, той сам се е лишил от правото си на лично участие и от възможността да организира защитата си. Не са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и искането следва да бъде оставено без уважение. Основните съображения в подадения от защитника на осъдения процесуален документ са за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. Оплакването е отнесено към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по което е компетентен да се произнесе съответния апелативен съд, в случая Бургаският апелативен съд. Поради това, касационният състав намира, че делото следва да бъде изпратено на този съд за произнасяне по релевираното основание за възобновяване. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение