Решение № 14208 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2010 г.

Решение № 14208 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Найденова-пълномощник на сдружение Тенис клуб "Приморец", сдружение с нестопанска цел, със седалище в гр. Бургас, срещу решение № 97 от 5.02.2010 г., постановено по адм. д. № 367 по описа за 2009 г. на Административен съд-Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на сдружението срещу заповед на ректора на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", гр. Бургас, с която е определен участника, спечелил търга за отдаване под наем на част от имот, публична държавна собственост. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е възприел фактите по спора, като не е приел, че комисията, назначена да проведе търга е допуснала подробно описаните нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че класираният на второ място участник не е трябвало да бъде отстранен, защото допуснатото нарушение е несъществено. Според жалбоподателя нормативните актове, уреждащи тази материя сочели, че при отказ на класирания на първо място участник, класираният на второ място-може да сключи договора за наем. По изложените съображения се моли, решението да се отмени. От ответната страна по касационната жалба - ректора на университет "Проф. д. р Асен Златаров", чрез процесуалния му представител, е изпратен писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него се съдържат възражения срещу твърденията в жалбата. Приложен е и сключен договор за наем. Възраженията се поддържат в съдебно заседание като се моли, съдебното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил изцяло фактическата обстановка, която е съпоставил с нормите на 13, ал. 5, чл. 43, ал. 4 и чл. 52-53 ППЗДС, като е приел, че нормите са спазени. Счита освен това, че съдът не се е ограничил само с твърденията в жалбата, а в съответствие с чл. 168 АПК е извършил цялостен контрол за законосъобразност върху проведената процедура. Според прокурора участникът класиран на второ място не е отговарял на изискването на чл. 50а ЗФВС, поради което не е следвало да бъде допуснат до участие, но съдът е приел това нарушение за несъществено. Намира, че така допуснатото нарушение опорочава класирането на кандидатите, направено от комисията и утвърдено от ректора с обжалваната му заповед. Според прокурора, в тази част е налице нищожност, доколкото е утвърден протокол на комисията, който имплицитно се включва в заповедта на ректора. Но дори и да е налице нищожност утвърденото класиране не се променя в частта му за кандидата, класиран на първо място, но при обявяването на нищожност, жалбоподателят ще премине в класирането на второ място. На следващо място прокурорът взема и алтернативно становище, в случай, че не се възприеме първото такова, като според него правният интерес от обжалване би възникнал ако кандидатът, класиран на първо място откаже сключването на наемния договор, при която хипотеза ректорът може да определи класираният на второ място кандидат, за наемател. Поради липсата на такава хипотеза в случая, за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване на соченото основание. Като краен извод намира, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Бургас е бил сезиран с жалба срещу заповед № 69 от 6.03.2009 г. на ректора на университета, с която сдружението с нестопанска цел "Тенис-клуб "Бриз", гр. Бургас е определено за кандидат спечелил търга за отдаване под наем на част от имот, публична държавна собственост, предоставен за управление на университета, представляващ база за тенис-спортен комплекс с площ от 8,500 дка в гр. Бургас, парк "Езеро", описан в акт за публична държавна собственост № 3111/11.02.2004 г. на областния управител. От приложените писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно заповедта за откриването на търга за отдаване под наем на частта от имота, неговия вид, условията за участие, назначената комисия и кандидатите, допуснати до участие, включително работата на комисията и извършеното от нея класиране на ценовите предложения. Приел е за установено, че в деня на провеждането на търга са присъствали представители на кандидатите, включително и на жалбоподателя, представляван от председателя и законния му представител, като комисията е обявила кандидатите, представените от тях документи, ценовите им предложения и класирането. Критерий за класиране е била най-високата предложена наемна цена, без ДДС. На първо място е бил класиран "Тенис-клуб "Бриз", а жалбоподателят е бил класиран на трето място. При извършената проверка върху работата на комисията съдът е установил, че класираният на второ място кандидат "Томси" ООД, гр. Бургас не е отговарял на изискването на чл. 50а, ал. 1 ЗФВС, според която норма спортните обекти и съоръжения - публична държавна и публична общинска собственост, извън тези по приложения № 1 и 2, могат да се отдават под наем при условията на чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост само на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота. На лицензирани спортни организации и/или на спортни клубове - техни членове, срокът за предоставяне на имотите може да е 10 години. Кандидатът класиран на второ място не е отговарял на това специфично изискване. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е несъществено, защото класирането с оглед на ценовите предложения е оставало непроменено. Жалбоподателят не е бил класиран на първо място, а освен това допуснато нарушение не е повлияло върху волята на ректора, който е определил кандидата, класиран на първо място за наемател на обекта. Според установената фактическа обстановка, съпоставена с приложимото материално право, съдът е приел, че заповедта на ректора е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че жалбоподателят не е бил запознат с работата на комисията, документите на кандидатите, допуснати до участие и ценовите им предложения. Твърденията, че комисията е допуснала нарушения и като не е представила протокол от работата си на жалбоподателя са неоснователни. От протокола на комисията се установява, че председателя на СНЦ "Тенис-клуб "Приморец" е присъствал през цялото време, през което комисията е извършвала дейността си по приемане на предложенията, тяхното отваряне, проверка, оповестяване на ценовите предложения и класирането им. По делото няма данни за това жалбоподателят да е поискал издаването на препис от протокола за работата на комисията, а да се твърди, че нещо не е предадено, след като не и поискано е неоснователно. Следващото твърдение за допуснато нарушение от комисията относно това, че "Томси" ООД е класиран на второ място, а е следвало да бъде отстранен, е неоснователно, с оглед на представения към отговора на ответната страна по касационната жалба сключен договор за наем между ректора на университета и кандидата, определен за наемател СНЦ "Тенис-клуб "Бриз". На първо място в обжалваната заповед не е извършено класиране на кандидатите, а само е определен кандидата, спечелил търга за наемател и месечната наемна цена, без включен ДДС. На следващо място според чл. 57, ал. 2 ППЗДС, когато спечелилият търга участник не внесе цената в срока по ал. 1, се приема, че се е отказал от сключването на договора. Тогава, според ал. 3, областният управител, или съответният министър може да прекрати търга или да обяви участника, предложил следващата по размер цена, за спечелил търга. От анализа на нормата следва, че ректорът може да определи участника, предложил следващата по размер цена за спечелил търга, но може и да прекрати търга. Да се твърди, че с класирането на второ място от комисията за участник дружество, което е следвало да бъде декласирано е допуснато съществено нарушение е неоснователно, след като използването на втората алтернатива на ал. 3 е предоставена на свободната преценка на ректора. На последно място представеният сключен договор за наем с участника обявен за наемател прави безпредметно твърдението за допуснато съществено нарушение. В този смисъл настоящият състав счита, че становището на прокурора за нищожност на протокола на комисията в частта му за класираният участник на второ място за неоснователно. Допуснатото нарушение води до порока незаконосъобразност, но не и до нищожност, защото единствено на ректора е предоставена възможността да обяви търга и да издаде заповед по чл. 55 ППЗДС. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушение, съставляващо касационно основание за отмяна, поради което решението му като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение