Решение № 9872 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14057/2011 г.

Решение № 9872 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14057/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Агрогруп-72" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1200/17.09.2011 г. по адм. д. № 189/2011 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 6600-998-Р/24.11.2010 г. на началника на Митница-Бургас, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по жалбата - Началника на Митница Бургас не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Агрогруп-72" ЕООД против решение № 6600-998-Р/24.11.2010 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № 1223/29.12.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с което е определено за заплащане допълнително мито и ДДС по внос, деклариран с ЕАД № 07ВG001000Н0080295/20071029; ЕАД № 07ВG001000Н0075943/20071003 и ЕАД № 07ВG001000Н0077969/20071015, ведно с дължимите законни лихви от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му погасяване. В мотивите си съдът е приел, че с процесните ЕАД, дружеството е оформило внос от Конфедерация Швейцария на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление в Република България, като ползва преференциално тарифно третиране на база на представени от него сертификати за движение на стоките EUR. 1, в които е посочено, че автомобилите са с произход от Швейцария. Със Заповед № ЗАМ-241/14.05.2010 г. на директора на Агенция "Митници" е възложена проверка на по чл. 78, § 3 от Регламент (ЕО) 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 84а, ал. 1 ЗМ, която обхваща регистрираните за периода 1.05.2007 г. - 31.12.2009 г. ЕАД, с които са поставени под митнически режим допускане за свободно обръщение и крайно потребление употребявани автомобили, които не са предмет на освободена доставка по ДДС с държава на изпращане Конфедерация Швейцария. По искане на българските митнически власти е извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти, по реда на чл. 33 от Протокол № 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените към всяка ЕАД сертификати за движение на стоките EUR 1. Швейцарските митнически власти са уведомили Агенция Митници, че за вноса по горепосочените ЕАД, описани в решението, износителите не са представили необходимите доказателства за произход, поради което автомобилите, посочени в тези сертификати следва да се считат с неопределен произход, а съответните доказателства за произход - невалидни. С оглед установеното от фактическа страна съдът е приел, че със Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна от ЕАСТ. Съгласно чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол Б, продуктите с произход от страна от ЕАСТ се ползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че съобразно правомощията си по чл. 33 от Протокол 3 към Споразумение между ЕС и Швейцарската конфедерация, митническите органи са извършили последваща проверка на достоверността на представените документи за произход. Швейцарските митнически власти са упражнили правомощията си и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че износителите на стоките не са доказали произхода на автомобилите, поради което моторните превозни средства следва да се считат с неопределен произход. Издадените от швейцарските митнически власти документи, съдът е приел за официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставляват годно доказателство за извършените действия. Съдът е приел наред с това, че жалбоподателят не е разполагал с декларации на износителите върху фактурите за произход на автомобилите и такива не са представени нито в хода на последващия контрол, нито при административното и съдебно обжалване. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е изтекъл срокът по чл. 221, т. 3 от Регламент (ЕО) 2913/92 г. и чл. 206, ал. 3 от ЗМ за уведомяване на длъжника в тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение, тъй като тези разпоредби са неприложими в случаите, когато нови митнически задължения се установяват не в резултат на вземане под отчет на внасяните стоки, а в резултат на последваща проверка на декларирането. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Страните не спорят, че по процесните ЕАД касаторът е осъществил внос от Конфедерация Швейцария на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба, като е ползвал преференциално тарифно третиране на база представени сертификати за движение на стоки EUR 1. При извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти, по реда на чл. 33 от Протокол 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените сертификати за движение на стоките EUR 1 е установено, че за вноса по посочените ЕАД износителите не са представили необходимите доказателства за произход, поради което автомобилите следва да се считат за стока с неопределен произход и доказателствата за произход следва да се считат за "официално невалидни". При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че при извършените проверки швейцарските митнически власти са взели предвид всички налични данни за произхода на автомобилите, а получените отговори са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставляват годно доказателство за извършените от него действия. Съдът е отговорил правилно на възраженията на касатора, които се поддържат и в касационната жалба и не следва да се преповтарят. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в процесния случай е изтекъл срокът по чл. чл. 221, т. 3 от Регламент (ЕО) 2913/92 г. и чл. 206, ал. 3 от ЗМ за уведомяване на длъжника в тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Правилен е изводът на съда, че срокът за уведомяването по чл. 221 § 3 МК тече от вземането под отчет на митните сборове, които в случая са установени след извършената проверка по чл. 78 МК и чл. 84 ЗМ. В този смисъл е и т. 2 от решение от 9.07.2008 г. по дело С-477/07 на СЕО, в която е прието, че митническите органи могат да извършат ново уведомяване за размера на митните сборове при спазване изискванията на чл. 221 § 1 МК и на правилата относно давността, действащи към момента на пораждане на митническото задължение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, I отделение,