Решение № 15545 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2017 г.

Решение № 15545 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Итал сервиз"ООД моли да бъде отменено решение № 1574/13.03.2017 г. по адм. д. № 3661/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против акт за прихващане и възстановяване № П-22221715227799-004-001/14.01.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта, с която се възстановява законна лихва в размер 30 053,26 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли АПВ да бъде отменен в частта за непризнато възстановяване на лихви още 42 345,68 лв, а преписката да бъде върната на административния орган с указания за възстановяване на сумата по чл. 92 от ЗДДС. Моли да му бъдат присъдени разноски 345 лв за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"- С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против АПВ № П-22221715227799-004-001/14.01.2016 г. на ТД на НАП- С., с който е възстановена данък върху добавената стойност 72 344,55 лв с 30 053,26 лв лихви за периода м. 10 - 12.2006 г., м. 1 - 11.2007 г., м. 1 - 6.2008 г. и м. 9 и 10.2010 г. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, която не е спорна между страните и обосновано е приел, че оспореният АПВ е законосъобразен. Искане за възстановяване на данъка е подадено на 17.11.2011 г. и лихвата е изчислена от изтичане на 30-дневния срок от това искане - от 20.12.2011 г. до 14.01.2016 г., когато е връчен АПВ. Съдът е обсъдил възраженията на касатора относно размера на лихвите и правилно е приел, че не са основателни. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. В справките-декларации за посочените периоди дружеството не е попълнило клетка 80 по изискванията на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, в който смисъл е и заключението на вещото лице. С непопълването на клетка 80 от справката- декларация в периода на приключване на процедура по приспадане по чл. 92 от ЗДДС не е налице заявено искане до данъчната администрация за възстановяване на данъка, поради което законосъобразно органите по приходите са изчислили лихвата предвид искането от 17.11.2011 г. за възстановяване на данъка, от която дата е изчислен 30-дневния срок за възстановяване и от неговото изтичане - дължимата лихва. Законосъобразен е изводът на съда, че данък върху добавената стойност може да се възстанови, ако правото на възстановяване бъде упражнено от титулярът като попълни клетка 80 от справката-декларация, в който случай задължението на данъчната администрация става изискуемо и администрацията е в забава от изтичане на 30- дневния срок по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. В тази разпоредба е предвидено възстановяване на данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен поради отпаднало основание, включително при отмяна на акт в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон. Предвидената процедура на приспадане в чл. 92 от ЗДДС и чл. 68 от ППЗДДС, налага отправяне на искане за възстановяване на данъка, останал след приключване на процедура по приспадане чрез попълване на клетка 80 от справката- декларация, в който случай за данъчната администрация възниква задължение да възстанови данък в 30- дневен срок за периодите от 2010 г. и в 45- дневен срок за периодите от 2006 г. - 2009 г. Финалното изискване в чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за условията за възстановяване "по този закон" включва попълването на клетка 80 по чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС, за да е налице забава за администрацията след изтичане на законния срок за възстановяване възникване на задължение за заплащане на лихви. Искането за възстановяване на данъка с по-високи лихви правилно е преценено от съда като неоснователно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение 1800,37 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,