Решение № 11827 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7788/2014 г.

Решение № 11827 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7788/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Милева, против решение № 5729 от 28.04.2014 г. по адм. дело № 14655/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № РД-15-2021 от 13.09.2013 г. В жалбата са наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу атакуваният административен акт. Ответникът - Евгения Цветанова Борисова от гр. Пловдив, чрез пълномощника си - адв. Цветковска, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд - пето отделение, е заповед № РД-15-2021 от 13.09.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращаване на длъжността и във връзка с ПМС № 188 от 29.08.2013 г., с което е приет Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните, обнародван в ДВ, бр. 77 от 3.09.2013 г., в сила от датата на обнародването (§ 9 от ПЗР на постановлението) и утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 16.09.2013 г. е прекратил служебното правоотношение на Евгения Цветанова Борисова на длъжност "главен експерт" в дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Конкурентоспособност, селски райони и компенсаторни плащания", считано от 16.09.2013 г. Правилно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са определени от тричленния състав на съда като два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, трябва да докаже пред съда, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Тези принципни позиции, установени с практиката на ВАС са съобразени и правилно приложени от състава на ВАС в обжалваното решение. Тричленният състав е приел за безспорно, че длъжността на ответника е запазена като нормативно определена позиция и в новоутвърденото длъжностното разписание, в сила от 16.09.2013 г. Приел е също така, че функциите, изпълнявани от Евгения Цветанова Борисова преди прекратяването на служебното й правоотношение, и служебните й задължения, са запазени почти изцяло в новата длъжност "главен експерт". Отбелязал е, че по новото длъжностно разписание се запазват изискванията за заемане на длъжността: образователна степен бакалавър, ранг III младши и 4 години професионален опит. Основните права и задължения са запазени, като само са допълнени с някои нови проекти, което по същество не променя основните функции, предвид обстоятелството, че вида на проектите не води до промяна на изпълняваните функции. Отбелязал е, че допълването на преките задължения в сравнение със старите не обосновава промяна на изискванията за длъжността. Въз основа на това е направил извод, че не е налице реално съкращаване на длъжността на Евгения Цветанова Борисова, поради което е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, и я отменил. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, касаторът не я оспорва и настоящата инстанция я възприема изцяло. За да бъде реализирано законосъобразно визираното в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл правомощие на органа по назначаването, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията - носител на определени права и задължения, е реално съкратена, както когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация, така и когато са променени значително обемът и съдържанието на правата и задълженията й. От доказателствата по делото е безспорно, че в организационната структура, в която е бил ответникът по касационната жалба - Министерството на земеделието и храните, са извършени по надлежния ред устройствени промени. В резултат на тези промени Дирекция "Развитие на селските райони" е запазила своето наименование, като числеността й е запазена на 50 щатни бройки, но вместо 3 в нея има 5 отдела, а именно: 1. отдел "Мерки по Ос 1" от 8 щ. бр. (в т. ч. главен експерт - 1 щ. бр.); 2. отдел "Мерки по Ос 2" от 7 щ. бр. (в т. ч. главен експерт - 3 щ. бр. ); 3. отдел "Мерки по Ос 3" от 9 щ. бр. (в т. ч. главен експерт - 4 щ. бр.); 4. отдел "Мерки по Ос 4" от 14 щ. бр. (в т. ч. главен експерт - 9 щ. бр.) и 5. отдел "Програмиране и техническа помощ от 11 щ. бр. (в т. ч. главен експерт- 6 щ. бр.). Длъжностите за "главен експерт" фигурират и при старото и при новото щатно разписание, като бройките за длъжностите "главен експерт" в старата дирекция са били 20 бройки, а в новата дирекция са увеличени на 23 бройки. Правилно тричленният състав на ВАС е извел извод, че това сочи на увеличаване на длъжностите, а не на тяхното съкращаване. Не са налице и съществени промени на функциите на тази длъжност съгласно длъжностна характеристика, приета от решаващия съд. По новото длъжностно разписание се запазват изискванията за заемане на длъжността: образователна степен бакалавър, ранг III младши и 4 години професионален опит. Наред с това основните права и задължения са запазени, като само са допълнени с някои нови проекти, което не променя основните функции, предвид обстоятелството, че видът на проектите не води до промяна на изпълняваните функции. Съпоставени помежду им и анализирани през призмата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, даваща дефиниция на понятието длъжност в администрацията, сравняваните длъжностни характеристики не разкриват съществени различия в системата от функции, задължения и изисквания, посочени в двете нормативно определени позиции преди и след съкращаването на длъжността на Евгения Цветанова Борисова. Обосновано и правилно въз основа на събраните доказателства и установените от тях фактически обстоятелства съдът е приел, че процесната длъжност, от която е съкратен ответника, продължава да съществува и като нормативно определена позиция, и като система от функции, служебни задължения и изисквания. С оглед изложеното правилен е изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на длъжността на ответника по касационната жалба, т. е. заповедта е издадена, без да са налице законовите предпоставки за постановяването й. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което административният акт е отменен като незаконосъобразен, следва да бъде оставено в сила. С оглед горното и при липсата на релевираните от касатора отменителни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на възнаграждението за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав,