Решение № 4280 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11853/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Старт 3-2017 ЕООД гр. Велико Търново, подадена чрез адв. С. Кадир, срещу решение 892/10.10.2023г., постановено по адм.дело 829/2023г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложените съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение на АС Бургас е отхвърлена жалбата на Старт 3-2017 ЕООД гр.Бургас срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ 11432/13.03.2023г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а и т.2 ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС на Старт 3-2017 ЕООД гр.Бургас е наложена ПАМ - запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект парфюмерия, находяща се в гр. Велико Търново, ул. Краков 2Б,в сградата на Кауфланд, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. ПАМ е приложена за установени нарушения при проверка от контролни органи на 02.03.2023г. неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 1 брой ароматизатор на стойност 4лв., заплатен в брой, при наличие на работещо и регистрирано в обекта фискално устройство. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е установено извършеното нарушение на посочените в ЗНПАМ нормативни изисквания за издаване на фискален касов бон при покупка в търговския обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл.186,ал.1,т.1 б.а ЗДДС за налагане на ПАМ. Приема, че фактите и обстоятелствата, относими към установените нарушения не са оспорени и са установени от събраните писмени доказателства при отчитане презумптивната доказателствена сила на протокола за извършена проверка по чл. 50 ДОПК. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона и е обоснована досежно срока за прилагане на ПАМ 14 дни, както с оглед преустановяване на нарушението, така и за отстраняването му. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС Бургас за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на административния съд. В касационната жалба не се съдържат доводи, различни от тези, наведени пред първата съдебната инстанция. На всички е даден обоснован отговор, при правилно приложение на материалния закон като при изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства не са допуснати процесуални нарушения от съда. Определеният срок на ПАМ е в размер около и под средата на нормативно установения размер и съответства на тежестта на извършеното нарушение, както и на данните, че деянието няма инцидентен характер предвид събраните писмени доказателства за други нарушения от същия вид, извършени от същото лице /дружество/ в сходни обекти на територията на страната. Данните са за влезли в сила наказателни постановления съответно на 16.03.2022г, .22.03.2022г. и 27.04.2022г. относно нарушение по чл.186, т.1,б. а ЗДДС неиздаване на фискален касов бон. Нарушението е и повторно. Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Правилно съдът е приел, че срокът на мярката съответства на целите по чл.22 ЗАНН. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски за касатора. В полза на ответника се присъждат 100лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение