Решение № 1680 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2017 г.

Решение № 1680 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1505/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Ш. против решение № 123 от 23.12.2016 г. по адм. дело № 239/2016 г. на Административен съд Ш., с което е отменено по жалба на Й. Ж. Г. решение № 1012-27-48#2/29.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ш., с което е потвърдено Разпореждане № 271-00-844-4/20.05.2016 г. на Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ- Ш. и преписката е върната на директора на ТП на НОИ - Ш. за ново произнасяне по жалбата на Й. Г. срещу разпореждане № 271-00-844-4/20.05.2016 г. на Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ- Ш., при съобразяване на задължителните указания по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че след като за посочения период трудовият договор на Г. и "Нит електроник" е заличен липсва трудово правоотношение, а оттук и липса на дължимост на осигурителните вноски. По подробно изложените доводи в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу индивидуалния административен акт. Ответникът по касационната жалба- Й. Г. не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Ш. е отменил по жалба на Й. Ж. Г. решение № 1012-27-48#2/29.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ш., с което е потвърдено Разпореждане № 271-00-844-4/20.05.2016 г. на Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ- Ш. и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ - Ш. за ново произнасяне по жалбата на Й. Г. срещу разпореждане № 271-00-844-4/20.05.2016 г. на Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ- Ш., при съобразяване на задължителните указания по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че за посоченият период - от 22.01.2010 г. до 15.05.2014 г. Г. е осигурено лице, тъй като работодателят "Нит електроник" ЕООД е осигурявал Г. за всички осигурителни случаи и в трудовата книжка фигурира положеният трудов стаж за посочения период. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление № 271-00-844/06.04.2015 г. Й. Г., от гр. Ш., е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като декларирала, че трудовото й правоотношение с "Глас строй Гюров" ЕООД е прекратено, считано от 15.04.2015 г. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи общия трудов/осигурителен стаж, въз основа на които бил изготвен опис на документите за стаж. Г. е притежавала 7 години и 8 месеца осигурителен стаж. Този общ стаж включва и стажът й в "Нит електроник" ЕООД, в периода от 22.01.2010 г. до 15.05.2014 г. Въз основа на представените документи с Разпореждане № 271-00-844-1/22.04.2015 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на Г. било отпуснато исканото парично обезщетение за безработица, считано от 15.04.2015 г. (датата на прекратяване на осигурителното правоотношение) до 14.12.2015 г. в размер на 49.64 лв. дневно. Извършена била контролна проверка в Регистър "Трудови договори", в хода на която било установено, че уведомление за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 3 от КТ между Г. и "Нит електроник" било подадено на 01.08.2014 г., във връзка с трудово правоотношение за периода от 22.01.2010 г. до 15.05.2014 г. Издадено било Разпореждане № 271-00-844-2/05.08.2015 г., с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството за изплащане на ПОБ е спряно до извършването на проверка от ИА ГИТ гр. С. относно правомерността на подадените през август 2014 г. данни за сключен трудов договор, считано от 22.01.2010 г., което не е оспорено от Г. и е влязло в законна сила. При последваща проверка в Регистър "Трудови договори" е установено, че на 15.03.2016 г. са подадени уведомления за заличаване на трудов договор с Й. Г. за периода 22.01.2010 г. до 15.05.2014 г., въз основа на което производството по изплащане на ПОБ е възобновено с разпореждане № 271-00-844-3/14.05.2016 г. С последващо разпореждане № 271-00-844-4/20.05.2016 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е изменено разпореждане № 271-00-844-1/22.04.2015 г. в частта му относно размера на паричното обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е определен нов размер 29.51 лв. дневно и нов период 15.04.2015 г. до 14.12.2015 г. Административният орган е приел, че след като трудовото правоотношение на Г. с "Ник електроник" ЕООД е заличено, то тя няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 3, т. 1 от ДР на КСО. По жалба на Г. с решение № 1012-27-48#2/29.07.2016 г. директорът на ТП на НОИ гр. Ш. е отхвърлил същата. Решението е обжалвано пред Административен съд Ш.. С жалбата до административния съд са представени доказателства- копие от трудова книжка на Г., в която фигурира нанесен трудов стаж за периода 20.01.2010 г. до 15.05.2014 г. с работодател "Нит електроник" ЕООД. По делото е представено писмо рег. № ДА-01-2650/07.12.2016 г. на ТД на НАП В., офис Ш., от съдържанието на което е видно, че през процесния период Г. е била осигурявана за всички осигурителни случаи от "Нит електроник" ЕООД. При тези факти правилно административният съд е приел, че за посочения период Г. е осигурено лице и отсъстват предпоставки за определяне нов размер, по- малък размер на отпуснатото й парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. Релевантния факт за възникването и упражняване на правото на парично обезщетение за безработица е внасянето на дължимите осигурителни вноски и надлежното отразяване на трудовия стаж в официален документ-трудова книжка. В случая тези предпоставки са изпълнение. Без значение е обстоятелството, че след отпускане на обезщетението трудовият договор на Г. с "Нит електроник" ЕООД е заличен за периода 20.01.2010 г. до 15.05.2014 г. В това административно производство по Кодекса на труда Г. не е участвала, респ. не е разполагала с възможност да защити правата си, доколкото задължителните предписания са дадени на работодателя. Не са ангажирани и доказателства за дължими, но неплатени осигурителни вноски по отношение на Г.. След като всички осигурителни вноски са внесени и в трудовата книжка на Г. е отразен трудовия стаж за посочения период, тя е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и има право на парично обезщетение за безработица при посочените в разпореждане № 271-00-844-1/22.04.2015 г. условия. Не са налице предпоставки за промяна размера на така определеното с посоченото разпореждане обезщетение. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение