Решение № 4203 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2010 г.

Решение № 4203 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, гр. София против решение № 515/25.06.2010 г. по адм. дело № 298/2010 г. на Административен съд София - област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Георги Василев Митев, от гр. Самоков не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С решение № 515/25.06.2010 г. по адм. дело № 298/2010 г. Административен съд София - област е отменил разпореждане № 3-ГВ-4 от 2.03.2010 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, гр. София и е върнал преписката за издаване на разпореждане за изплащане на вземане по молба - декларация вх. № К-07-330/10.02.2010 г. на Георги Василев Митев. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице доказателства за обнародване в "Държавен вестник" на решението за откриване на производство по несъстоятелност за работодателя "Риламат" ООД, гр. Ихтиман, както и за датата на вписване на същото в търговския регистър. Посочил е, че работодателят не е изпълнил изискването на чл. 3, ал. 1 от НРИРСОИГВНР да информира работниците и служителите за датата на обнародването на решението за несъстоятелността и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР, поради което срока по чл. 25 ЗГВРСНР за предявяване на същите не е изтекъл. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР субективното право на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, за откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. За да е от категорията на правоимащите лицето трябва да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който да е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата. Съгласно чл. 25 от ЗГВРСНР гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление - декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Срокът, в който следва да бъде подадена молбата за отпускане на гарантираното вземане е 30-дневен и по силата на цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му води до погасяване правото на лицето да получи гарантираното вземане (в този смисъл решение № 8529/19.09.2007 г. по адм. дело № 4557/2007 г. на ВАС, VI о.; решение № 15805/21.12.2010 г. по адм. дело № 9672/2010 г. на ВАС, VI о.). По делото е установено, че между Георги Василев Митев и "Риламат" ООД, гр. Ихтиман е съществувало трудово правоотношение в периода 11.09.2008 г. - 18.12.2009 г., прекратено със заповед № 3/18.12.2009 г. на работодателя, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и видно от електронното досие на търговското дружество е, че с решение № 617/10.11.2009 г. по гр. дело № 747/2009 г. Окръжен съд София - търговско отделение, 5-ти състав на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е открил производство по несъстоятелност на "Риламат" ООД, гр. Ихтиман, с реализирано вписване на 16.11.2009 г. в 16:49:57 ч. под № 20091116. Георги Митев е подал молба - декларация за отпускане на гарантирано вземане на 10.02.2010 г. Установеното сочи, че молбата е подадена след изтичането на преклузивния 30-дневен срок и административният орган законосъобразно е постановил отказ за изплащане на начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. С приемането на ЗТР и влизането му в сила от 1.01.2008 г. бе отменена разпоредбата на чл. 6 от ТЗ и регламентираното с нея обнародване в "Държавен вестник" на решенията за откриване на производство по несъстоятелност. След тази дата публичността на предвидените в закона обстоятелства, свързани с правосубектността и дейността на търговците се регламентира чрез вписването им в търговския регистър. В тази връзка е изменена и разпоредбата на чл. 622 от ТЗ, предвиждаща обнародване на решенията по чл. 630 и чл. 632 от ТЗ, т. е. решенията по чл. 6 от ЗГВРСНР като същите, считано от 1.01.2008 г. се вписват в търговския регистър. Предвид горното необосновани и незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно недоказаност на фактическите основания, посочени в разпореждане № 3-ГВ-4/2.03.2010 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, гр. София и по-конкретно липсата на доказателства за обнародване в "Държавен вестник" на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя "Риламат" ООД, гр. Ихтиман, както и датата на която същото е вписано в търговския регистър. Като не е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТР, регламентираща действие на вписването, както и разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от Наредба № 1/14.02.3007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и като е приел, че подадената от Георги Митев молба вх. № К-07-330 от 10.02.2010 г. до ТП на НОИ е в 30-дневния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, въпреки наличието на безспорни доказателства, установяващи нейното просрочие, Административен съд София - област е постановил неправилно решение, което поради противоречието му с материалния закон и необоснованост следва да бъде отменено. Налице са условията на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването по жалба на Георги Василев Митев срещу разпореждане № 3-ГВ-4/2.03.2010 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, гр. София. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение