Решение № 3761 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2009 г.
ВАСIII отделение22.03.2010 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
Отменя заповед № ЗДМ-351 от 2.04.2009 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" - МВР. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Мотиви
Решение № 3761 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 46 от Закона за чужденците в Република България. Образувано е по жалба на Мухамед Хонич - гражданин на Сърбия, чрез процесуалния си представител адв. Вл. Калудин срещу заповед № ЗДМ-351 от 2.04.2009 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" и "забрана за влизане в РБ" за срок от 10 години. С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, непосочване на основание по чл. 10 ЗЧРБ. Твърди се, че процесуалните права на жалбоподателя са били съществено ограничени поради провеждане на административното производство без преводач. Иска се отмяна на заповедта. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че оспореният акт е законосъобразен и мотивиран. Върховният административен съд, трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваната заповед на Мухамед Хонич са наложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в страната за срок от 10 години" на основание чл. 42 и чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че жалбоподателят е извършил умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода. Обоснована е и с предложение № ХМ-2937 от 2.04.2009 г. на началник сектор 02 при дирекция "Миграция" - МВР, изготвено въз основа приложено в административната преписка писмо от началника на затвора в гр. София изх. № 867/20.02.2009 г., по данни от което жалбоподателят е осъден по НОХД 135/02 на Районен съд Свиленград по чл. 24, ал. 4 от НК на 11 години лишаване от свобода, излежал е наложената му присъда и е освободен от затвора на 2.04.2009 г. Посоченото правно основание на акта кореспондира на събраните в производството доказателства. С разпоредбата на чл. 42 от ЗЧРБ е предвидено, че експулсиране се налага, когато чужденецът с присъствието си създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред, а осъждането за престъпление от общ характер е заплаха за обществения ред по смисъла на правната норма. Забрана за влизане в страната се налага, когато са налице предпоставките на чл. 10 от с. з. По отношение на Мухамед Хонич материално-правните предпоставки за налагане на цитираните принудителни мерки са налице - данните за осъждане на жалбоподателя на лишаване от свобода за срок повече от три години за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер, което попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. С оглед на това обстоятелство правилно е прието, че с поведението си чужденецът застрашава обществения ред в страната. Изцяло в правомощията на административния орган е преценката за сериозността на тази заплаха във връзка с продължителността на забранителния срок за влизане в страната по чл. 42з от ЗЧРБ, който в конкретния случай е определен на 10 години. Налице е обаче съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя по смисъла на чл. 14, ал. 2 АПК, който предвижда лицата, които не владеят български език да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език, като в тези случаи се назначава преводач. В преписката няма данни дали жалбоподателят владее български език. Основен принцип на административния процес, установен от нормата на чл. 14, ал. 1 е, че производствата по същия кодекс се водят на български език. Правото на чужденеца да ползва безплатно услугите на преводач и кореспондиращото задължение на административния орган да назначи такъв, когато той не владее езика, на който се води производството, е строго обвързано с осигуряване на правото му да узнае същината, а оттук и възможността да предприеме съответна на интересите му линия на защита, така че производството срещу него да бъде справедливо в съответствие с изискването на чл. 6, ал. 3, т. "е" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В случая проверката на материалите по преписката не разкрива подобно положение въпреки приложената по делото, написана на български език, декларация. Не са налице безспорни доказателства, че Хонич я е написал собственоръчно. Отделно от това няма данни дали владее български език и до каква степен. По делото е приложен протокол от заседание на Софийски градски съд от 12.03.2009 г., от който е видно, че към тази дата той се е ползвал от услугите на преводач, което довежда до извода, че не е владеел в достатъчна степен българския език., Обжалваната заповед е написана на български език. Липсват данни при връчването й да е присъствал преводач, както и отбелязване какъв език владее адресата на заповедта. Изложеното налага извода, че в случая е налице съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като с постановения акт правната сфера на жалбоподателя е засегната в значителна степен. В рамките на развилото се по негово искане административно производство правото му на защита е било нарушено, а административният орган е нарушил и принципа на служебното начало, съобразно който е бил длъжен да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и обективно решаване на въпроса - предмет на производството. Ето защо оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение