Решение № 4029 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2018 г.

Решение № 4029 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5447 от 21.09.2018 г., постановено по адм. д. № 7380/16 г. Административен съд- София - град, трето отделение, 49 състав, е отменил ревизионен акт № Р-22001415000858-091-001/03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. София, в частта в която е потвърден с Решение № 836/25.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София за определените допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 10 и 12. 2012 г. общо в размер на 29 500. 00 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 9050. 36 лв., като е осъдил Д"ОДОП"- гр. София, да заплати на "Нивел Строй" ЕООД разноски по делото в размер на 2800. 00 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. К. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Нивел Строй" ЕООД, чрез своя процесуален представител адвокат М. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д"ОДОП"-гр. София в писмен отговор от 23.11.2018 г. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административен съд- София - град е отменил ревизионен акт № Р-22001415000858-091-001/03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- гр. София, в частта в която е потвърден с Решение № 836/25.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София, в частта на определените задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит за д. п. м. 10 и 12. 2012 г. общо в размер на 29 500.00 лв. главница и лихва за забава в размер на 9050.36 лв., по фактури издадени от "Метал Кътинг Къмпани" ЕООД и "Ланд Фокс" ЕООД. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит по отделните фактури – наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на реални доставки на услуги – зимно поддържане и СМР услуги от двата доставчика. Описани са подробно събраните в хода на ревизията доказателства. Съдът е дал подробно тълкуване на приложимите правни норми, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно материалната законосъобразност на РА. Прието е за безспорно установено, че през ревизирания период дружеството жалбоподател е участвало в реализирането на проекти по реконструкция, ремонт и поддържане на пътната мрежа, градска и друга инфраструктура, проекти във водния сектор и в сектора на околната среда. Специализирано е в извършване на текущ ремонт и зимно поддържане на пътищата на територията на Пернишка област, разполага със собствена високоспециализирана техника за ремонт на пътища, бетонови и асфалтови площадки, както и необходимите машини за зимно поддържане - снегопочистване и опесъчаване, като средносписъчният състав на персонала е около 60 души. За да откажат право на данъчен кредит по доставките от "Метал Кътинг Къмпани" ЕООД, ревизиращите са приели, че процесната фактура № 10. 01/28.12.2012 г., е издадена преди сключването на договор и доставчика не е имал кадрова обезпеченост да извърши услугите. Съдът е приел тези изводи на органа по приходите за неправилни и неподкрепени с приложените по делото доказателства. Изложени са мотиви, че в хода на ревизионното производство от жалбоподателя и от доставчика "Метал Кътинг Къмпани" ЕООД са били представени 4 броя договори за СМР, фактури, банкови извлечения, трудови договори, ведомости за заплати и други счетоводни документи. Според съда от съдържанието на представения Договор за зимно почистване от 03.12.2012 г. / л. 1029-1035/, ревизираното лице, в качеството му на възложител е възложил на "Метал Кътинг Къмпани" ЕООД, в качеството му на изпълнител, да извърши зимното поддържане на 59 км. републикански пътища, стопанисвани от АПИ - ОПУ Перник съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, разположени на територията на РПС- Брезник. Дейностите по зимно поддържане се възлагат чрез "Оперативен план за зимно поддържане", като плащането за услугите ще се извърши по банков път до 5 работни дни след превода от АПИ към възложителя. Изложени са мотиви, че процесната фактура № 10.01/28.12.2012 г. / л. 823 от адм. п-ка/е издадена от доставчика "Метал Кътинг Къмпани" ЕООД именно във връзка с договора от 03.12.2012 г., видно от отбелязването в нея - зимно поддържане по договор м. 12. 2012 г. Съдът е отбелязал, че самият орган по приходите е посочил в РД, че доставчикът е представил 7 броя граждански договори за м. 12. 2012 г. за извършване на снегопочистване и опесъчаване на пътни настилки и участъци/ л. 157-164 от адм. п-ка/, като в тази връзка от доставчика и жалбоподателя са представени необходимите първични и вторични счетоводни документи, от които се установяват взетите счетоводни записвания в сметки 411 "Клиенти", 709 "Други приходи", 703"Приходи от продажби", като е начислен и съответно ДДС. Фактурата е включена в съответните СД по ЗДДС за съответния период. Относно доставчика "Ланд Фокс" ЕООД, съдът е отбелязал, че от ревизираното лице и от самия доставчик в хода на ревизионното производство са представени идентични документи - издадените към "Нивел Строй" ЕООД пет фактури; пет договора; пет протокола обр. 19; списък на работниците, работили в периода на действие на договорите; банкови бордера; счетоводни регистри на сметки 411, 4532, 5032, 5034 и оборотна ведомост. Декларирано е, че е използвана механизация на възложителя и няма подизпълнители. Представени са още количествено-стойностни сметки към договорите. Според съда, от съдържанието на тези документи се установява както предмета на възложените СМР, така и тяхното количество, цена и местоизвършване. Посочено е още, че представените протоколи обр. 19 съдържат информация както за възложителя, така и за изпълнителя, обема от извършената работа - количество и единична цена, така и местоизвършването на СМР. Същите са подписани и подпечатани и от двете страни. Възприет е изводът, че от представените доказателства се установява материална и техническа обезпеченост за извършване на услугите, фактурирани с процесните фактури, издадени от "Метал Кътинг Къмпани" ЕООД и "Ланд Фокс" ЕООД. Решаващият състав е развил тезата, че липсата на данни за заплащане на осигуровки на работниците си или липсата на подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ не може автоматично да доведе до извод за липса на реални доставки. В тази връзка е посочено, че в същата насока е и практиката на СЕС. Съдът е обсъдил приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, за която е прието, че опровергава изводите в РА за липса на реално извършени доставки по процесиите фактури. Съдът е кредитирал същата като обективно и безпристрастно извършена. Решаващият състав е коментирал, че вещото лице изрично е посочило, че освен проверка в счетоводството на жалбоподателя е извършило проверка и в счетоводствата на доставчиците като е установено безспорно, че процесиите фактури са осчетоводени при жалбоподателя съгласно изискванията на ЗСч и СС, както и че са включени в дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС както на жалбоподателя, така и при доставчика, съответно е извършено плащане по същите. Според заключението на вещото лице, доставчиците са разполагали с материална, кадрова и техническа обезпеченост през ревизираните периоди като процесните доставки са използвани от жалбоподателя при осъществяване на последващи доставки. Прието е, вещото лице категорично е установило начина на заплащане на услугите, както и осчетоводяването на разходи за извършените услуги при ревизираното дружество и доставчиците и приходи от предоставените услуги при доставчиците. Според експертизата счетоводствата на "Нивел Строй"ЕООД и на доставчиците са водени редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч и СС. Като краен извод е прието, че, отказвайки правото на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, приходният орган е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП"-гр. София се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя, съдът е възприел фактическа обстановка, която се отличава от действително установената в хода на ревизионното производство. Излагат се аргументи, че доставчиците на ревизираното дружество не са разполагали с материална и техническа обезпеченост, за да извършат фактурираните услуги. Защитава се тезата, че решаващият състав се е позовал на заключението на вещото лице, като не е изложил мотиви и не е направил анализ на приложенията към експертизата. Направените оплаквания са неоснователни. Решаващият съд след излагане на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключение на вещо лице, е направил верни изводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Правилно на отделен ред е очертано значението на реалността на доставката като кумулативно условие за възникване на правота на данъчен кредит, както и е посочено какви точно обстоятелства следва да бъдат установени предвид предмета на доставка. В случая не е спорно обстоятелство, че ревизираното дружество се явява изпълнител на услуги към свои възложители, които дейности са извършени и са налични и са формирали добавена стойност. Установено е и, че през ревизирания период дружеството "Нивел Строй" ЕООД е участвало в реализирането на проекти по реконструкция, ремонт и поддържане на пътната мрежа, градска и друга инфраструктура, проекти във водния сектор и в сектора на околната среда. Специализирано е в извършване на текущ ремонт и зимно поддържане на пътищата на територията на Пернишка област, разполага със собствена високоспециализирана техника за ремонт на пътища, бетонови и асфалтови площадки, както и необходимите машини за зимно поддържане - снегопочистване и опесъчаване, като средносписъчният състав на персонала е около 60 души. Спорът се свежда до това дали двамата доставчици действително са извършили тези услуги, за които са издадени процесните фактури. По направените с касационната жалба оплаквания относно липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците на "Нивел Строй" ЕООД, следва да се посочи, че ревизираното лице като получател на доставката няма задължение да установи материално-техническата и кадрова обезпеченост на своите доставчици, а само факта на предаване на стоката или услугата. Това обстоятелства е установено чрез събраните по делото многобройни писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което като обосновано и обективно и не оспорено от страните, е възприето от първоинстанционния съд. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото са налице доказателства, установяващи обективното извършване на услугите, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Налице са и доказателства за разплащане на дължимите суми по фактурите по банков път, които би било лишено от стопанска логика, ако услугите не са реално изпълнени от доставчика. С оглед на събраните доказателства в хода на ревизията, а в последствие и при административното и съдебното обжалване, първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните фактури установяват реално извършени услуги, извършено е разплащане между страните по сделките, за които на задълженото лице се следва право на данъчен кредит, което необосновано и в противоречия с материалния закон не е признато от приходния орган. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че пропускът от страна на доставчиците да изготвят справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ би разколебало доказването на доставките, както и воденето на счетоводството им. Този подход е несъвместим със съюзното право, както правилно е посочил и административният съд. По разясненията на СЕС в т. 47 на решението му по дело С-18/13 евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112. Неотносимо към предпоставките на правото на приспадане е изпълнението или не от доставчика на публичноправното му задължение по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно това, че в обжалваното решение съдът не е анализирал приложенията към заключението на вещото лице, както и, че не е изложил мотиви относно това защо кредитира съдебно-счетоводната експертиза. Изводите на първоинстанционния съд, че е налице реална доставка на услугите и СМР, не са изградени единствено само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В тази насока е извършен анализ и на останалите събрани по делото доказателства, в това число е съобразен и фактът, че дейностите по зимно поддържане се възлагат чрез "Оперативен план за зимно поддържане", като плащането за услугите ще се извърши по банков път до 5 работни дни след превода от АПИ към възложителя. По отношение на извършването на такъв вид услуги и СМР се упражнява контрол по изпълнението и не биха били отпуснати средства за заплащането им, при липса на доказателства за реалното им изпълнение. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – София – град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. София и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото в размер на 1130 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,