Решение № 9161 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16603/2009 г.

Решение № 9161 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16603/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната и частна жалби на Исмаил Мехмед Исмаил, гр. Силистра, против Решение № 78/26.10.2009 г. и определение от 1.10.2009 г. по адм. д. № 3559/2009 г. по описа на АС София-град. Твърди, че определението, с което е отказано разглеждане на установителен иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е неправилно, което има за последица и неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Важни за правилното решаване на спора са обстоятелствата довели до вербуването. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно, връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна Комисията за РДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Доказателствата по делото установяват принадлежност на касатора към ДС. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбите са подадени в срока по чл. 229 и чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на касационния жалбоподател против Решение № 14/4.09.2007 г. на КРДОПБГДСРСБНА, издадено на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗАКОН за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Жалбоподателят е твърдял, че не се прави разлика между разработван и сътрудничещ. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата с мотиви, че е установена принадлежност на жалбоподателя като "агент" към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията няма правомощието да признава или отрича, а само да обяви регистрирана принадлежност при условията на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от закона, като е без значение наличието на извършвана съзнателна дейност. Наличието на данни в регистрационен дневник, картон образец - 4, протокол на комисия за унищожаване на архивни дела, дело № IА-459, съдържащо регистрационна бланка, рапорт от 1975 г. за проведена вербовка, саморъчно написано обещание, биографичен анкетен лист и предложение за изключване от агентурния апарат, обосновават законосъобразността на оспореното решение. Прието е, че събраните доказателства за изселване в с. Костичовци, са неотносими към правилността на Решение № 14/4.09.2007 г. Решението и определението са правилни и следва да се оставят в сила. Правилно е определението от 1.10.2009 г., с което е отказано разглеждане по чл. 128, ал. 2 от АПК на предявения от Исмаил Мехмед Исмаил против ответната страна установителен иск, с което е искал да бъде признато за установено, че не е вербуван като секретен сътрудник на Държавна сигурност при бившето ОУ на МВР - Силистра. Съгласно чл. 128, ал. 2 от АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Искът обаче субсидиарен и е приложим, ако са налице две кумулативно дадени предпоставки: да е налице правен интерес и да не съществува друг ред за защита. В случая не само съществува друг ред за защита, предвиден в ЗДРДОПБГДСРСБНА, но той е и спазен от страна на жалбоподателя с оспорване на Решение № 14/4.09.2007 г. Няма никакво значение дали изходът от административното производство е благоприятен или не за него. Правилно е решението на съда, с което е отхвърлено оспорването като неоснователно . Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК относно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, който е обосновал с тях решението си. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник, според чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН е допустимо да се доказва и с други документи, посочени примерно в закона. Такива са приложени към делото, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява обоснован и законосъобразен. В производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност изразяваща се в съзнателно доставяне на информация като секретен сътрудник. Начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник и се обявява принадлежността към посочените в закона органи. Правилно съдът е посочил, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона, или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи, като обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи. Посочените в решението на комисията документи, обсъдени от съда, са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона писмени доказателства, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА за "документ". Правилно съдът е развил мотиви, че в случая правомощията на комисията са в условията на обвързана компетентност, като изселването на жалбоподателя е обстоятелство, което за законодателя е ирелевантно относно принадлежността към органи по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК