Решение № 7497 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2017 г.

Решение № 7497 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Р. против решение № 13/02.06.2017 г. по адм. дело № 247/2016 г. на Административен съд - Р.. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът счита, че административният съд неточно е индивидуализирал предмета на спора, произнасяйки се по издаденото постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение от 14.07.2016 г., вместо по подлежащото на контрол по аргумент от чл. 405а, ал. 4 КТ предписание. Намира изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила за необосновани. Ответниците по касационната жалба - Н. Н. Н., главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Р. и М. Д. И. не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 13/02.06.2017 г. по адм. дело № 247/2016 г. Административен съд - Р. е отменил по жалба на Н. Н. Н., от гр. Т. постановление от 14.07.2016 г., с което главен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - Р. е обявил съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. Н., от гр. Т. и М. Д. И.. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. Предмет на контрол пред административния съд е постановление от 14.07.2016 г., с което главен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - Р. е обявил съществуването на трудово правоотношение между Н. Н. Н., от гр. Т. и М. Д. И., от с. Щ., област Р.. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Я. С. и М. Д. И., от фактическа страна безспорно се установява, че Н. Н. е поискал от тях и от починалия М. Р. да му помогнат за поправка на таван на птицеферма, находяща се в с. Щ., тъй като били приятели и при нужда си помагали един на друг, след което ответникът Ниязиев щял да ги почерпи за оказаната помощ. Свидетелите отричат наличието на трудово правотношение между тях и ответника Ниязиев, като посочват, че попълнените от тях декларации и изложените писмени обяснения са били осъществени в състояние на шок и под стрес от смъртта на М. Р., във връзка с която обектът на който са работили е бил посетен от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Р.. Наред с това свидетелят Стефанов посочва, че няма как да сключи трудов договор с ответника Н. Н., тъй като вече имал сключен такъв и работи при друг работодател. Обосновано съдът е приел, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Изготвен в 19,30 часа на 14.07.2016 г., той е бил връчен на Н. Н. на следващия ден и едва тогава му е била дадена възможност да даде обяснения по случая. При това положение органът не е имал възможност да прецени и обсъди последните като съпостави и провери събраните в производството доказателства относно характера на отношенията между лицата. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган, нарушавайки задължението си по чл. 35 от АПК е постановил процесното постановление при съществено нарушение на административно-производствени правила, което е самостоятелно основание за отмяна. Допуснатото съществено нарушение на административнопроцесуалните правила е довело до неправилно приложение на материалния закон, доколкото издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се явява необосновано, поради липса на доказателства за относимите правнорелевантни факти. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в административната преписка не се съдържат ясни и категорични доказателства, даващи основание да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Установено по делото е, че е налице уговорка "да се помогне", която не включва нито работно място (строителният обект не може да се приеме за уговорено работно място, тъй като поради естеството на извършваната работа, тя не би могла да бъде изпълнена другаде), нито възнаграждение (последното се появява на по-късен етап като еквивалент на договорената почерпка). Законосъобразно е прието, че не е имало трайност и постоянство в изпълнението на работата, не е имало задължение за спазване на трудова дисциплина, липсва конкретно договорено работно време. Обоснован е изводът на решаващия съд досежно неоснователността на тезата на административния орган, че с оглед на съществуващата правна уредба на трудовите договори, включваща и срочните такива, сключени за определено време (дори и за ден) или за извършване на определена работа, то следва да се приеме, че е налице трудово правоотношение между жалбоподателя и И. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че няма данни за уговорки между страните, че ще се работи само един ден (половин или цял), нито пък че ще се работи до завършване на точно определена работа или обем от работа. Предоставянето на работна сила е една от формите за използване на човешки труд и представлява отдаване на работната сила от физическото лице, което я притежава, на избран от него работодател (физическо или юридическо лице), който да я ползва за определен или неопределен период от време. Това съдържание на предоставянето на работната сила отличава трудовото правоотношение от другите правоотношения, предимно граждански (облигационни), при които също има полагане на труд, но техен предмет е крайният резултат на този труд - напр. изработена вещ, предоставена услуга и т. н. Изводите на Административен съд - Р. за липса на убедителни доказателства за съществуването на трудово правоотношение са обосновани. Неоснователни са доводите на касатора, че административният съд неточно е индивидуализирал предмета на спора, произнасяйки се по издаденото постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение от 14.07.2016 г., вместо по подлежащото на контрол по аргумент от чл. 405а, ал. 4 КТ предписание. Развитите съображения за недопустимост поради контролиране на неподлежащ на съдебно обжалване акт са неоснователни. С постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 14.07.2016 г. безспорно се създават задължения за обявеното за работодател лице. Засягат се негови права и интереси, което обосновава правен интерес от оспорване. КТ не съдържа разпоредба, с която изрично да е изключен от съдебен контрол посочения акт и по аргумент от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. са налице предпоставките за реализирания съдебен контрол. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение