Решение № 213 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3299/2013 г.

Решение № 213 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3299/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА, образувано по иск на [фирма] - [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при БТПП решение от 15.05.2013 г. по м. а. д. № 6/2012 г. по описа на същия съд. Ищецът поддържа, че решението на Арбитражния съд противоречи на обществения ред на Република България. Във връзка с това основание по-конкретно е посочено, че бил нарушен принципа за равенство на страните в процеса, тъй като арбитражния състав не е обсъдил доказателства изброени в пет точки - електронни съобщения, обяснения на законния представител на ищеца дадени в съдебно заседание и банкови извлечения. Посочено е още, че ответника оспорил факта на извършеното плащане на обезщетение, което ищецът искал да докаже, но това оспорване не било коментирано в арбитражното решение. Ответникът - "С. К. Е." С. Р. Л., Румъния, чрез пълномощника си оспорва предявения иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанията по чл. 47, т. 3 ЗМТА и подробно развити доводи за неоснователност на иска. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение от 15.05.2013 г. по м. а. д. № 6/12 г. състав на Арбитражния съд при БТПП - [населено място] е уважил частично, предявените искове от "С. К. Е." С. Р. Л., Румъния против [фирма] - [населено място] за заплащане на обезщетение за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение за непрекъсната доставка на ел. енергия. [фирма] - [населено място], чрез пълномощника си, е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно решение по чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице това основание е необходимо ищецът да установи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Понятието " обществен ред" включва основните принципи на правопорядъка - израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Тези принципи съставляват утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение. Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Правният принцип винаги се изразява чрез съдържанието на правните норми, чиято съвкупност го определя. В този смисъл не се считат за принципи на правото отделни норми, колкото и те да са важни и характерни за него, доколкото те не предопределят цялостната уредба на конкретно обществено проявление. Поради това, сама по себе си нормата не става принцип и поради нейното прогласяване от Конституцията. Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая, ищецът е поддържал, че при постановяване на решението си, арбитражният състав не бил обсъдил- 1/ електронно съобщение от 2.10.2012 г., 2/ електронно съобщение от 11.05.2011 г., обяснения на управителя на ищеца дадени в арб. заседание на 3.12.2012 г. и две банкови извлечения представени от противната страна. В тази връзка е посочено, че така изброените доказателства съдържали признания на противната страна, чрез нейния управител за неблагоприятни за нея факти, които не са уточнени, а само е посочено лаконично, че те не били взети предвид от арбитражния състав и не били преценени с оглед останалите доказателства по делото. Посочено е още, че според страната банковото извлечение от 3.06.2011 г. било "манипулирано и с невярно съдържание". Направен е довод, че ищецът оспорил факта на извършеното плащане на обезщетение, препратено към приложено в кс. копие становище, /с което общо се оспорват предявените искове/, което възражение не било коментирано в арбитражното решение. Изложено е подробно разбирането на страната за основанието на което иска отмяна, като са разгледани решения на ВС и ВКС, както и теоретични разрешения. В заключение лаконично и без никаква конкретизация е посочено, че в атакуваното арбитражно решение били обсъждани благоприятни за противната страна факти, а обратното - благоприятните факти за ищеца не били обсъдени, от което е наведен довод за нарушаване принципите за състезателност и равенство на страните в процеса, прогласени в чл. 121 Конституцията на Р България. Формирането на решение по съдебен спор, в т. ч. и на арбитражното решение, обхваща съвкупната преценка на събраните доказателства по вътрешно убеждение и в съответствие с тяхната относимост, допустимост и надеждност, с оглед очертаване на фактическата обстановка, от която следват правните изводи и съответно приложението на конкретната правна норма. Доколкото при тази дейност са налице нарушения на процесуални респ. на материалноправни норми, то и навеждането на конкретни доводи за такива нарушения /каквито са изложените от ищеца/ са относими изцяло към правилността на акта т. е. към приетото, респективно неприетото от съда, съобразно обсъдените според него релевантни факти за спора. В тази връзка и разбирането на ищеца по конкретно допуснатите нарушения от състава, изцяло изведено от общата му защитна теза, съставлява оплакване за неправилност на решението. Извън това арбитражния състав подробно е обсъждал направеното възражение на настоящият ищец относно недоказаност на претърпени вреди от ищеца в арбитражното производство, разглеждал е относимите към спора доводи и по никакъв начин не е препятствал ответника в арбитражното производство да ангажира доказателства относно правозащитните си възражения, чрез които да установи твърденията си - в това число и направените, за това, че банковото извлечение от 03.06., представено от противната страна било с невярно съдържание. Дори, обаче и тези конкретни обстоятелства да не бяха обсъдени, то също така това би било довод за осъществени евентуално /ако доказателствата са относими/ процесуални нарушения, което касае правилността на акта. Определянето на конкретни твърдяни факти като релевантни за спора- напр. тези свързани със становища на представители на страните, обсъждането на конкретни данни, възприемането или невъзприемането на сочени доказателства, респективно становища на страната по тези факти, не обосновават друг извод, след като арбитражния съд е разгледал доказателствата и формирал решение по всички спорни между страните въпроси и се е произнесъл по тях. Несъгласието с постановения резултат от тази дейност се дефинира именно като оплакване за неправилност на решението. При формиране на решението по спора не може да се поддържа дори процесуално нарушение, ако с оглед сочените доказателства, съдът възприеме конкретна фактическа обстановка, различна от тази поддържана от една от страните. Принципът за равенство и състезателност и изведеното от тях право на защита, като съдържание обхващат правото на всяка страна да участва в процеса и да разполага с еднакви процесуални права за да защити свое нарушено право, респективно да се защити от твърдение, че е нарушила чуждо субективно право /в съответствие с процесуалната си позиция/. Ето защо обсъждането и възприемането от състава на конкретни факти и доказателствата, които ги установяват след като са налице мотиви за това, не може да бъде третирано като нарушение на този принцип. Или доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд и са ирелевантни към соченото основание по чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането, по което е основателно само на лимитивно посочени от чл. 47 ЗМТА основания. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в производството в размер на 7823.32 лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение