Решение № 2167 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Механджиева, срещу Решение 20287 от 17.10.2024г., постановено по адм. дело 2753/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е прогласена нищожността на заповед РА50-490 от 12.05.2022 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, позовавайки се на чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановява на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник областен управител на Област София и от областна администрация на Област София, редовно призован, чрез процесуалния представител юрк. Иванов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените от касатора съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник областен управител на Област София и от областна администрация на Област София, с искане за прогласяване нищожността на заповед РА50-490 от 12.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 136, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 15, ал. 1, изр. второ, чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, чл. 22, ал. 8, във вр. с чл. 16 от ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 и чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, е одобрен проект на: подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на м. Студентски град, на нов кв. 20б, нови УПИ I за училище, ТП и ПГ и УПИ II 3771 за ЖС и ПГ по реда на чл. 16 от ЗУТ; изменение на план за улична регулация на м. Студентски град, създаване на нова улица от о.т. 79 о. т. 79б - о.т. 79в /нова/ - о.т. 79з /нова/ - о.т. 79и /нова/ до о.т. 63д, създаване на задънена улица от о. т. /нова/79в - о.т. 79г /нова/ - о.т. 79д /нова/ - о.т. 79е /нова/ до о.т. 79ж /нова/ и създаване на пешеходна алея, започваща от [улица]и стигаща до нова задънена улица при о. т. 79д /нова/; изменение на план за регулация на м. Студентски град", кв. 20, УПИ I - за образование-обществено обслужващи функции на ВУЗ", образуване на нов остатъчен УПИ I - за образование обществено обслужващи функции на ВУЗ" в нов кв. 20в и остатъчен УПИ I - за образование обществено обслужващи функции на ВУЗ" в кв. 20. Жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.1600.945, попадащ в обхвата на нов УПИ I за училище, ТП и ПГ, поради и което съдът е приел, че същият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. За да прогласи нищожността на оспорената заповед Административен съд София град е приел, че същата е издадена от некомпетентен орган, тъй като главният архитект на Столична община не е бил материално компетентен да одобри план от вида на процесния. Според съда, при съобразяване на чл. 21, ал. 7 от ЗОбС и доколкото в случая се касае за първично урегулиране на имоти, провеждане на нова улична мрежа, сервитути за проводни мрежи, както и за изграждане на обществен обект на образованието публична собственост за задоволяване на общински нужди, процесният ПУП е следвало да бъде одобрен с решение на Столичен общински съвет. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е протекло при неправилно конституиране на страните в процеса, изразяващо се в неучастието на надлежни страни, които е следвало да бъдат конституирани по реда на чл. 153, ал. 1, във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че в обхвата на УПИ I - за образование-обществено обслужващи функции на ВУЗ", кв. 20, предмет на оспорената заповед, попадат няколко поземлени имоти, собственост както на държавата и общината, така и на физически и юридически лица. В административното производство, видно от приложената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед, като заявители са участвали кметът на район Студентски, упражняващ правата на собственост на Столична община за засегнатите от процесния ПУП имоти с идентификатори 68134.1600.150, 68134.1600.147, 68134.1600.145 и 68134.1600.245, Министерство на образованието и науката, на който са предоставени правата на управление на поземлен имот с идентификатор 68134.1600.945 частна държавна собственост, както и С. Г. А., в качеството й на собственик на имот с идентификатор 68134.1600.3771, за който имот с процесния ПУП се отрежда УПИ II 3771 за ЖС и ПГ. По делото се установява също така, че в съответствие с чл. 129, ал. 2, изр. трето от ЗУТ процесната заповед е била съобщена на всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Въпреки, че административният орган при изпращане на преписката до съда е приложил към същата и списъка съобщение по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 131 от ЗУТ, с посочени в него всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, включително и с адреси на същите, съдът не ги е конституирал и те не са участвали като заинтересовани страни в съдебното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че в настоящото производство е неприложима процедурата по чл. 218 от ЗУТ, доколкото същата касае обжалване на административен акт за одобряване на ПУП или комплексен проект за инвестиционна инициатива, съобщени чрез обнародване в Държавен вестник, какъвто безспорно не е процесния случай. Административният съд е конституирал в съдебното производство като страни единствено оспорващия - държавата, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 68134.1600.945, и административният орган, издател на акта. Останалите собственици на засегнатите с процесния ПУП - ПРЗ поземлени имоти, включително и двама от заявителите в административното производство кмета на район Студентски, Столична община, и С. А., безспорно имащи качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и като такива взели участие в административното производство, е следвало да бъдат конституирани в съдебното производство, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. Служебното конституиране на всички страни по делото, включително и заинтересованите, е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при неучастието на заинтересовани страни по реда на чл. 153, ал. 1, във връзка с чл. 154, ал. 1 от АПК, подлежи на обезсилване като недопустимо, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституират надлежно визираните по-горе заинтересовани страни в процеса, изрично посочени от административния орган в приложения по делото разписен лист съобщение по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 131 от ЗУТ /стр. 43-45 от адм. дело 2753/2024 г./. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,