Решение № 435 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2016 г.

Решение № 435 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от К. Г. П., против решение № 5387 от 25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4816/2016 г., по описа на Административен съд - С.-град В. отделение, 31 състав, съответно против определение № 5611 от 13.10.2016 г., постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК по същото дело. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, които след тълкуване на посоченото в обстоятелствената част следва да бъдат определени като такива за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е запознал жалбоподателя в с. з. на 27.06.2016 г. с постъпилото от името на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Бешков, писмено становище, поради което той не е могъл да вземе отношение по него, както и да възрази по претенцията за присъждане на разноски в полза на КЗД и е бил заблуден. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че срокът за произнасяне на КЗД е инструктивен. Оспорват се изводите на съда за липса на дискриминация, като се твърди, че съдът не е обсъдил и взел предвид всички доказателства по делото. Представят се нови доказателства за нови дискриминационни действия на кмета на община Самоков. Поддържат се твърденията, релевирани и пред първоинстанционния съд за неравно третиране. Иска се отмяна на решението изцяло, в това число и в частта за присъдените разноски. В частната жалба против определението, с което е отказано изменение на цитираното решение в частта за разноските, се иска отмяната му, поради това че присъдената сума е незаслужена, тъй като защитата на ответната страна е некачествена и половинчата, юрисконсултът на КЗД не се е явил в съдебно заседание на 27.06.2016 г., жалбоподателят не е бил известен за претенцията за разноски. Твърди се, че не са налице основанията на чл. 143, ал. 4 от АПК, тъй като КЗД не е представлявана от адвокат и не следва да й бъдат присъдени разноски, и такива не са направени. В представената писмена защита са повторени доводите, че произнасянето на КЗД след четиринадесетдневния срок е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че решението е постановено без да са обсъдени и взети предвид твърденията на жалбоподателя и представените доказателства, съответно че отказът на кмета на община Самоков да узакони на името на реституираните собственици започнатия в техния имот строеж е дискриминация на основание сочените в жалбата признаци, по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Ответната по касационната и частна жалби КЗД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Анчева, оспорва жалбите и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че постановеното решение е правилност в цялост, както и постановеното определение за разноските. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - кметът на община Самоков, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението като правилно да бъде потвърдено. Не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частни жалби. Подробно обосновава изводите си за липса на сочените касационни основания за отмяна и моли решението и определението за разноските да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащи на обжалване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, съответно чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на решение № 71 от 18.02.2016 г. на петчленен състав на КЗД, постановено по преписка № 50 по описа за 2014 г., с което е установено по отношение В. Г., в качеството му на кмет на община Самоков, че не е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗД по признаците "убеждения", "политическа принадлежност" и "имуществено състояние" и е оставена без уважение жалбата на настоящия касатор К. Г. П.. Съдът е установил, че К. П. е твърдял дискриминация по посочените признаци, тъй като му е отказано провеждане на производство за узаконяване по реда на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ на строеж, находящ се в Централната градска част на община Самоков, по подаденото от него заявление с вх. № АУ-0000-44 от 25.11.2013 г. За да постанови решението си КЗД е приела, че не е налице дискриминационно поведение, тъй като в отговор на заявлението за узаконяване, кметът е отправил писмо до заявителя, в което е отказал провеждането на исканата процедура на основанията на закона, а не поради наличие на защитените признаци по чл. 4 от ЗЗД. Съдът е преценил законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146, т. 1 до 5 от АПК, в изпълнение на вмененото му от закона - чл. 168, ал. 1 от АПК задължение за служебен контрол. Правилно е прието, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа всички реквизити по чл. 66 от ЗЗД и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че издаването на решението след изтичане на четиринадесетдневния срок по чл. 63, ал. 3 от ЗЗД не съставлява съществено нарушение на процедурата. Неспазването на срока за произнасяне от КЗД не прави решението незаконосъобразно, тъй като нарушението не е от категорията на съществените нарушения, които са в състояние да го опорочат. Неспазването на срока не се е отразило, нито би могло да се отрази, както на съдържанието на акта, така и на правото на защита на касатора. Законодателят не е предвидил норма в специалния закон - ЗЗД, която да предвижда последици относно законосъобразността на акта, при неспазване на срока за произнасяне, посочен в чл. 63, ал. 3 от ЗЗД. Ако законодателят имаше намерение да разпише срока като преклузивен в закона щеше да има изрична норма. Такава липсва, поради което правилно съдът е посочил, че характера на срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗД е инструктивен. В тази насока е и трайната практика на ВАС, например решение по адм. дело № 10549/2010 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в с. з. на 27.06.2016 г. не е предоставил на жалбоподателя писменото становище на процесуалния представител на КЗД, поради което жалбоподателят не е могъл да вземе становище по него, в това число и относно претенцията за разноски. Становището на ответника е представено по делото на 23.06.2016 г., т. е. жалбоподателят е имал възможността да се запознае с него преди провеждането на с. з., поради което съдът не е нарушил правото му на защита. Докладвайки становището съдът е изпълнил задължението си и не може да въведе жалбоподателя в заблуждение, както се твърди в касационната жалба. Същият е имал възможност и в с. з. да направи искане да се запознае с докладваното становище, но не е направил такова, поради което неоснователно се твърди нарушение от страна на съда. Незапознаването, ако е налице, с представеното становище на ответната страна се дължи на процесуално бездействие на жалбоподателя, а не на допуснато от съда нарушение. Вярно е, посоченото в касационната жалба, че страните имат равни процесуални права, но упражняването им зависи от самите тях. Несъстоятелен е доводът, че протоколът от с. з. на 27.06.2016 г. е документ с невярно съдържание, тъй като в него е отразено, че страните са заявили да се даде ход на делото, а едната от тях не е присъствала в съдебната зала. Видно от писменото становище, ответната страна е взела изрично отношение по даването на ход на делото, като е изразила волеизявление затова, независимо че не е представлявана в с. з., като съдът е съобразил това обстоятелство при доклада си. Първоинстанционният съд е приложил правилно и материалния закон, приемайки съответствие със закона на оспорваното решение на КЗД. Правилно е прието, че в случая не е осъществена пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в жалбата признаци. Отказът на кмета на община Самоков да се проведе процедура за узаконяване на обекта, посочен в заявлението на касатора, не осъществява признаците на неравно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗД. Искането на Панев за узаконяване по реда на § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗУТ е разгледано, като отказът е мотивиран с обстоятелството, че не са налице основанията за закона за узаконяване, тъй като за процесния строеж е издадена влязла в сила, потвърдена на две съдебни инстанции, заповед за премахването му. Н. П. с влязъл в сила съдебен акт е отказано качеството на заинтересувано лице относно реализирания строеж, но независимо от това органите на община Самоков са се произнесли, като са извършени съответните проверки, на жалбоподателя е отговорено писмено за липсата на основания за узаконяване на реализирания строеж, предмет на заявлението му до главния архитект на общината. Следователно отказът не е мотивиран с оглед някой или всички от защитените признаци, а е позован на нормите на ЗУТ. Правилно както КЗД, така и първоинстанционният съд са приели, на основание доказателствата и представената справка за образуваните в общината производства за узаконяване, касаеща 85 случая, че липсва неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД, тъй като кметът на общината и другите компетентни по ЗУТ общински органи в сходните случаи са отказвали провеждане на процедура по узаконяване. В този смисъл възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Следва да се отхвърли възражението, че КЗД и съдът не са се съобразили със становищата и доказателствата, представени от жалбоподателя. На първо място, съдът не е длъжен да се съобрази с твърденията на жалбоподателя, които не са подкрепени от никакви доказателства. Същият е представил в производството пред КЗД и съда многобройни свои искания, адресирани до различни органи - областен управител, прокуратура и др., но обективираните в същите негови твърдения не съставляват доказателства, а остават само и единствено твърдения, които подлежат на доказване. Съдът не е длъжен да обсъжда и да се съобрази и с доказателства, които не са относими към спорния предмет. По делото не е установено кметът на общината, да е издал акт или да е извършил действие или бездействие, с което пряко или непряко на основата на защитените признаци да е засегнал правата или законните интереси на жалбоподателя. КЗД и съдът правилно са установили фактите по спора, съответно са приложили и закона, като няма основание за изграждане на различни изводи, независимо от възраженията на касатора, повечето от които са формулирани с обидни за органа и съда квалификации. Ирелевантни са и приложените към касационната жалба писмени доказателства, представляващи копия на жалби, уведомления, искания и др. подобни, изхождащи от касатора с които сезира различни органи, тъй като същите са от 2016 г. и са подадени далеч след процесния в настоящото производство период, а последните два документа - скица и удостоверение за наследници също са неотносими към съществото на спора. Неоснователна е и частната жалба против постановеното определение за изменение на решението в частта за разноските. С оспореното понастоящем определение, съдът е отказал да измени постановеното от него решение, в частта за разноските, с което е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на КЗД сумата от 300 лв., за юрисконсултско възнаграждение. Съдът правилно е приложил закона. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за адвокат, определно съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Видно от редакцията на текста е налице неуреден случай, как следва да се процедира ако страната е представлявана от юрисконсулт. Правилно на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, съдът е приложил нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, предвиждаща заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Такова е и разрешението на този въпрос в ТР № 3 от 13.05.2010 г. постановено по т. д. № 5/2009 г. на общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия от ВАС, което е задължително за първоинстанционния съд и съгласно което юрисконсултско възнаграждение се дължи. Същото е присъдено в минималния размер, поради което липсва възможност за неговото намаление. Възражението, че разноски не се дължат в полза на КЗД, тъй като процесуалния представител на Комисията не се е явил в с. з. на 27.06.2016 г. е несъстоятелно. Процесуалното представителство не се изчерпва с личното явяване на процесуалния представител в открито съдебно заседание. Същият се е запознал с материалите по делото, изготвил е писмен отговор, който е представил, като е осъществил успешна защита, тъй като изходът на спора е благоприятен за КЗД. Възраженията в касационната жалба относно възможността по принцип за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не касаят правоприлагането, а са относими към развитието на нормативната уредба и съдържат предложение де леге ференда. Същите не следва да бъдат обсъждани от настоящия състав, тъй като са извън неговата компетентност. Не са налице сочените в касационната и частна жалби основания за отмяна на обжалваните съдебни актове и същите като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 143 и 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника КЗД сумата от 100 лв., представляваща направените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният адмнистративен съд, пето отделение,