Решение № 4740 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2011 г.

Решение № 4740 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стойка Лазарова Петрова от гр. София, чрез процесуален представител адвокат Цветелина Сачанска, срещу решение № 2223/9.05.2011 г., постановено от Административен съд - София град, Второ отделение, 29-ти състав, по адм. дело № 6053/2010 г. В касационната жалба, писмено становище по съществото на спора и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Сачанска, касаторът развива съображения за наличие на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, предвид осъществената от съда неправилна преценка относно съответствието на оспорения административен акт с приложимите материалноправни норми. Претендира се отмяна на съдебния акт, при което да бъде уважена жалбата подадената пред първата инстанция. Ответникът - кметът на район "Витоша" при Столична община, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт Миглена Андреева, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил, като неоснователна жалбата подадена от касатора в настоящото производство, срещу заповед № РД-09-232/22.07.2010 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в изпълнение на правомощията, предоставени му съгласно заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община. С последната на кметовете на райони изрично е възложено издаването на заповеди за одобряване на решенията на съответните районни технически експертни съвети, за определяне на застроените части от имотите в границите на урбанизираните територии, които не се възстановяват на собствениците съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, при спазване на Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оспореният в първоинстанционното производство акт по мотиви, че бивш имот пл. № 40065, кад. лист № 567 и 592, с площ от 3 263 кв. м, на територията на гр. София, м. "Гърдова глава", изцяло включена в УПИ II в кв. 269А на гр. София, район "Витоша", комплекс "Бояна", местност "Бояна" /ЗРП и КРП, одобрени съгласно заповеди № № РД-09-50-264/27.05.1997 г., 179/02.04.1974 г., 86/9.02.1974 г., 3/6.01.1971 г., 419/18.06.1959 г. и 1224/16.03.1959 г./, няма свободна от застрояване площ с оглед реализирано мероприятие, е одобрено решение в същия смисъл, взето по протокол № 11/8.07.2010 г. от комисията, назначена със заповед № РД-09-48/7.04.2009 г., изменена със заповед № РД-09-15/18.01.2010 г. Последното решение е прието по повод заявлението на Стойка Лазарова Петрова, за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно гореописания имот, въз основа констатациите, че площта му попада в урбанизирана територия, определена със ЗРП на м. "Резиденция - Бояна" одобрен със заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г. и е част от недвижим имот, находящ се в гр. София, район "Витоша", комплекс "Бояна", местност "Бояна", ул. "Витошко лале" № 16, съставляващ УПИ II, кв. 269А - публична държавна собственост, за който има съставени АДС № № 6296/5.08.1992 г. и 03531/12.12.2003 г., определен за стратегически обект от значение за националната сигурност. По изложените от първата инстанция съображения правилно е прието, че не се констатира такова нарушение при приемане на решението на комисията, което само по себе си да влече отмяната на оспорения административен акт. Обоснован е и направеният от съда извод, че фактическите обстоятелства, отразени в решението на комисията, възприети при одобряването му с процесната заповед от кмета на район "Витоша" при Столична община, кореспондират с тези от заключенията на вещото лице по допуснатите по делото СТЕ, в частта в която не са дадени отговори на правни въпроси, които са изцяло от компетентността на съда. Мероприятието, предвидено по ЗРП върху имота, относно който от Стойка Лазарова Петрова е поискала да й бъдат издадени удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, е реализирано, поради което правилно съдът е приел, че няма оставаща свободна от застрояване площ от него и че оспорената заповед е издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито такива на приложимия материален закон и неговата цел. Снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ е необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗГ по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии. За да бъдат издадени посочените документи, установяващи факти с правно значение за заявителя, е необходимо провеждането на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, за да се определи застроената и свободната от застрояване част от имота. По реда визиран от посочения текст, първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Тези изисквания са спазени в случая предвид обстоятелството, че решението на комисията назначена да проверява наличието на свободни от застрояване площи, е одобрено от кмета на район "Витоша" при Столична община с процесната заповед, подлежаща на самостоятелно оспорване по реда на АПК, според специалното правило на предложение последно на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Заповедта кореспондира с постановеното от комисията решение за определяне на застроените части от имотите и данните от приобщените по делото заключения на вещо лице по допуснатите СТЕ, според които бивш имот пл. № 40065 попада в парка на резиденция "Бояна" и представлява част от УПИ II в кв. 269А по действащия регулационен план на м. "Резиденцията", включващ територията от общо 825 000 кв. м на комплекс "Бояна", предоставен за нуждите на Министерски съвет. С оглед целите на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, съществено е отразяването на номера и местоположението на имота по действащия РП, във връзка с което са направени констатациите, че попада в терен - публична държавна собственост на комплекс "Бояна", който съгласно ПМС № 181/20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност е определен за стратегически обект за националната сигурност. Наред с изложените от първата инстанция съображения относно законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт и във връзка с оплакванията в касационната жалба, следва да се отбележи, че след като процесният имот е част от комплекс "Бояна" - стратегически обект от значение за националната сигурност съгласно раздел VIII Сектор "Държавно управление", т. 2.4 от списъка - приложение към ПМС № 181/20.07.2009 г., приложими в случая са чл. 24, ал. 5 и ал. 6 ЗСПЗЗ, според които земите по ал. 2, 3 и 4 са държавна собственост и могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, а собствениците на тези имоти се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Другояче казано, включването на имота в комплекс "Бояна", респективно определянето му като земя, собственост на държавата по смисъла на ал. 3 на чл. 24 ЗСПЗЗ - предоставена на Министерски съвет за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, съставлява пречка за възстановяването му независимо дали е застроен, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което предпоставя обезщетяване на бившите собственици. Съобразяването на посоченото обстоятелство несъмнено е от компетентността на ОСЗГ, в качеството й на орган, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, но отразяването му в оспорената заповед, обективираща факти с правно значение във връзка със същото реституционно производство, не съставлява основание за отмяната й като незаконосъобразна. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,