Решение № 459 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2008 г.

Решение № 459 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В. бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Г. В. В. и Т. Г. В. са обжалвали въззивното решение на Габровския окръжен съд № 301 от 16.01.2008 г. по гр.д. № 327/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответникът РПК "Р" гр. Г. изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Габровският окръжен съд е обезсилил решението на Габровския районен съд № 580 от 16.07.2007 г. по гр.д. № 2210/2006 г. и е прекратил производството по делото по иска на Г. В. В. и Т. Г. В. против РПК "Р" гр. Г. по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). Предмет на предявения иск е установяване неистинност на отбелязване в удостоверението, неразделна част от молба-декларация, подадена от председателя на РПК "Р" гр. Г. за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка върху монолитен склад, изграден в парцел ****Х-465а кв.11 по плана на гр. Г., 13 част, извършено от служител в отдел "Държавна собственост на областната администрация гр. Г., а именно, че сградата е построена въз основа на отстъпено право на строеж. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото съдът приел, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила. Правилно въззивният съд е посочил, че установителният иск е субсидиарна форма на защита на субективните граждански права като изрично чл. 97 ГПК (отм.) съдържа изискване за наличие на правен интерес от провеждането му. Такъв интерес за предявяване на иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) би бил налице, когато възникне правен спор, по повод на който предстои да бъде предявен иск пред съда и изходът му зависи от истинността на документ, както и когато е налице висящ спор, по който документът е представен, но не е оспорен своевременно, което е основание за спиране на производството по делото, за да бъде съобразено решението по иска по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). В случая се иска прогласяване неистинност на документ, който е бил представен по гр.д. № 375 от 2002 г. на Габровския окръжен съд. Това дело е приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен. Следователно ищците нямат правен интерес от провеждането на иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) за установяване неистинността на документа, защото дори и при положително решение, не би могло да се стигне до пререшаване на спора за материално право поради силата напресъдено нещо на решението по гр.д. № 375/2002 г. - чл. 224 ГПК (отм.). Неоснователен е доводът на касаторите, че правният им интерес се състои във възможността да поискат отмяна на влязлото в сила решение, с което е отречено правото им на собственост на основание чл. 231, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Това основание за отмяна, което е аналогично с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква установяване на подправка на документа с влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) за установяване на престъпното обстоятелство, а не с иск за неистинност на документ по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). С оглед на изложеното не са налице заявените основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение