Решение № 2498 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2016 г.

Решение № 2498 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. К. и К. К. К.-Б. срещу Решение № 216 от 28.09.2016 г., постановено по адм. дело № 26/2015 г. по описа на Административен съд гр. С. Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. К. К. и К. К. К.-Б. против предписание за отсичане изх. № 10-01-1-4458 от 23.04.2013 г. и разрешение за отсичане изх. № 20-13-12-229 от 26.06.2013 г., издадени от заместник-кмета на община С. З., както и предявените от същите лица искове за присъждане на сумата 1000 лв (по 500 лв на всеки от ищците), представляваща обезщетение за имуществени вреди и на сумата 1000 лв (по 500 лв на всеки от ищците), представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издаване на посочените актове, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Жалбоподателите чрез процесуалния си представител твърдят, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат, че оспорването на предписание за отсичане изх. № 10-01-1-4458 от 23.04.2013 г. и разрешение за отсичане изх. № 20-13-12-229 от 26.06.2013 г., издадени от заместник-кмета на община С. З. са направени в срок, тъй като поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването и. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - заместник кмет на община С. З. не взема становище. Ответната страна община С. З. чрез кмета на общината оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Г. И. Г. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт на посочените основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в указания от съда срок от надлежни страни и е процесуално допустима. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е оставена без разглеждане жалбата на А. К. К. и К. К. К.-Б. против предписание за отсичане изх. № 10-01-1-4458 от 23.04.2013 г. и разрешение за отсичане изх. № 20-13-12-229 от 26.06.2013 г., издадени от заместник-кмета на община С. З., както и предявените от същите лица искове за присъждане на сумата 1000 лв (по 500 лв на всеки от ищците), представляваща обезщетение за имуществени вреди и на сумата 1000 лв (по 500 лв на всеки от ищците), представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издаване на посочените актове, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. За да достигне до този извод, Административен съд С. З. е приел, че двата оспорени акта не са съобщени на ищците по надлежния ред, но на 03.07.2013 г., както е посочено на стр. 3 от исковата молба по гр. д. № 4194/2013 г. на РС С. З., ищцата е получила копие от Предписание за отсичане изх. № 10-01-1-4458/23.04.2013 г., а двата оспорени административни акта са представени с отговора на Г. Г. по исковата молба по гражданското дело на 06.11.2013 г.; с определение на съда от 21.11.2013 г. са приети като доказателства; препис от определението и отговора е изпратен на ищците и получен от пълномощника им на 27.11.2013 г.; в проведеното открито съдебно заседание на 10.12.2013 г. са цитирани в доклада по чл. 146 от ГПК. Поради това съдът е счел, че най-късно на 10.12.2013 г. ищците са узнали за издаването и съдържанието на двата процесни административни акта и срокът за оспорването им по съдебен ред е изтекъл на 30.12.2013 г.; искането за отмяната им е направено с поправената искова молба вх. № 481/06.02.2015 г., поради което според административния съд се явява просрочено. По тези съображения оспорванията са били оставени без разглеждане, съответно е прекратено производството по исковете за вреди. Решението е неправилно. Съдът не е следвало да се произнася с решение, след като не разрешава спора по същество, а прекратява производството. При преценка, че са налице пречки за произнасяне по съществото на спора, съдът е следвало да се произнесе с определение, след отмяна на хода по същество. Освен посоченото процесуално нарушение, съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 149 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им, а съобщаването се извършва по реда на чл. 61 АПК - в тридневен срок от издаването му, на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В ал. 2-4 на посочения текст са посочени начините, по които става съобщаването - 1. устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, 2. чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива; 3. само когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се извършва чрез поставяне на таблото за обявления, в интернет страницата на съответния орган или чрез оповестяване по друг обичаен за конкретния административен орган начин; 4. считано от 25.03.2014 г., чрез получаване на мястото, където е заявен или на посочен точен адрес, ако е заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор по електронен път. Изпълнението на който и да е от така уредените способи се счита за редовно уведомяване на заинтересованото лице за постановения административен акт, стига съобщението да дава достатъчно информация за съдържанието на акта, както и за издалия го орган и срока, в който може да се обжалва. Оспорените два акта имат формата на писма до Г. Г., издадени с копие до К. А. К. С писмо изх. № 10-01-1-4458 от 23.04.2013 г. заместник-кметът на община С. З. отговоря, по подадена от Г. жалба, че във връзка с разрешение за строеж № РС-И 751/26.11.2012 г. за строеж на ограда на имота на Г. Г. - УПИ ХХ-287, с. Л., К. К. следва да отсече 2 бр. дървета, попадащи на границата между УПИ ХIII-227 и УПИ ХХ-287 в рамките на строителното петно на оградата; дърветата възпрепятстват строителния процес и следва да бъдат отсечени из дъно и изкоренени от К. К. в рамките на 1 месец от получаване на предписанието. Видно от представената обратна разписка, пратката, съдържаща това писмо не е била доставена и се е върнала като непотърсена. На 30.06.2013 г. с писмо изх. № 20-13-12Ч229/30.06.2013 г. заместник-кметът на О. С. З. постановява по същото искане на Г. Г., че тъй като горното предписание се е върнало в общината с отбелязване в обратната разписка като непотърсено и с оглед бавната процедура по издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, разрешава отсичане "из дъно" на 2 бр. дървета, разположени на границата между двата имота. Представено е известие за доставяне, адресирано до К., в което няма отбелязване за получаване пратката, съдържаща това писмо; същото е било изпратено на Р. Р., кмет на с. Л., получено от нея на 02.07.2013 г. От данните по делото е видно, че К. К. "се сдобива", както тя посочва в исковата молба, с писмо изх. № 10-01-1-4458/23.04.2013 г. на 03.07.2013 г. при посещение в общината. До 25.03.2014 г. обаче този начин на съобщаване на административния акт не е предвиден в закона, още повече, че К. К. не е нито заявител в административното производство, нито адресат на акта. Правилни са изводите на административния съд, че двете писма представляват властнически волеизявления, с които се засягат права на ищците, като собственици на УПИ ХIII-227, с. Л., община С. З., поради което представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Неправилно обаче съдът приема, че тези актове са надлежно съобщени на ищците, тъй като нито един от предвидените способи в чл. 61 АПК не е приложен за тази цел, нито е правен опит за надлежно съобщаване, видно от изложените по-горе факти. В този смисъл са и изложените от ищците твърдения в тяхната молба от 06.02.2015 г. Освен това, в тази молба те сочат, че разрешението за отсичане е приведено в изпълнение от Г. Г., и то преди влизането му в сила и че заместник кметът на община С. З. е бездействал по задължението си за съобщаване на акта. Следователно, при липса на надлежно съобщаване по реда на чл. 61 АПК на оспорените актове на ищците, срокът за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, започващ от съобщаването на акта, не е започнал да тече за тях. Противното означава да се приеме, че всяка форма на известяване, включително извън предвидените в закона, поставя началото на срока за оспорване. Това би поставило страните в административното производство в положение на правна несигурност. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорванията са просрочени и съответно исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са недопустими, е неправилен. Това налага отмяна на решението, имащо характер на определение, и връщане на делото на същия състав за произнасяне по съществото на спора. При този изход на спора, ответникът община С. З. следва да заплати на А. К. К. и К. К. К.-Б. съдебни разноски в размер на 505 лв за настоящото производство, съгласно представените доказателства и списък. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,