Решение № 3498 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2014 г.

Решение № 3498 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на район "Слатина" при Столична община, подадена чрез юрк. Венцислав Дъбов, срещу решение № 831 от 17.02.2014 г., постановено по адм. дело № 7498/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Константин Йорданов Узунов не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отменил заповед № РД-09-181 от 11.06.2013 г. на кмета на район "Слатина" при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземе от Константин Йорданов Узунов недвижим имот - апартамент № 66, находящ се в град София, ж. к. "Христо Смирненски", бл. 10А, вх. 1, ет. 14, тъй като същият се ползва без правно основание, защото към дата 13.12.2012 г. е прекратен договора за наем между страните. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма по чл. 59 от АПК, но при неправилно приложение на материалния закон - чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Неправилно била приложена нормата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Тази норма била приложима само в хипотеза, че адресът на страната в административното производство не е известен или че тя не е намерена на посочения от нея адрес. В настоящия случай, предпоставките на тази правна норма не били изпълнени. От извършеното отразяване на писменото известие за доставяне с дата на пощенското клеймо от 02.11.2012 г. се установявало, че пратката (писмо изх. № 94-К-55/8/30.10.2012 г., с което му се изпраща Заповед № РД-09-308/30.10.2012 г.) до Константин Йорданов Узунов "не е потърсена". Съдът е извършил и служебна справка в Национална база данни "Население" от която е установил, че от дата 27.12.2001 г. посоченият по делото адрес е настоящият адрес на жалбоподателя, а от дата 24.09.2004 г. това е и неговият постоянен адрес. Поради това нямало законно основание да се счита, че Константин Йорданов Узунов е уведомен редовно по силата на чл. 61, ал. 3 от АПК за постановяването на Заповед № РД-09-308/30.10.2012 г. и въз основа на това да се приеме, че този административен акт е влязъл в законна сила на 13.12.2012 г. С тези доводи съдът е приел, че жалбоподателят е притежавал валидно и противопоставимо на ответника правно основание, по силата на което да държи недвижимия имот. Решението е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В съответствие с цитираната разпоредба съдът е приел, че материалноправните предпоставки за издаване на заповед за изземване са следните: 1. да се касае за имот - общинска собственост; 2. имотът да се владее или държи без основание или на отпаднало основание или 3. имотът да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай не е било спорно, че имотът, който е обект на изземване е общинска собственост. От доказателствата по делото правилно съдът е приел, че основанието, на което Константин Йорданов Узунов държи апартамент № 66, находящ се в град София, ж. к. "Христо Смирненски", бл. 10А, вх. 1, ет. 14, не е отпаднало. Заповед № РД-09-308/30.10.2012 г. на кмета на район Слатина при Столична община, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС за прекратяване действието на настанителна заповед № 47/22.12.2000 г. и възникналото въз основа на нея наемно правоотношение между страните по делото по отношение на посочения общински имот, не е била връчена по надлежния ред. Правилно съдът е приел, че не е била налице хипотезата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Съгласно този текст, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. В случая административният орган е изпълнил санкцията на цитираната разпоредба, без да са налице предпоставките за това. Адресът, видно и от приложената по делото справка от Национална база данни, е известен. На второ място от изпратеното съобщение с обратна разписка, което се е върнало като "непотърсено" не може да се направи извод, че лицето е търсено и не е намерено на посочения адрес. Поради това настоящият състав изцяло споделя изводите на административния съд, че към момента на издаване на оспорения акт по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е влязла в сила и не е породила целените от издателя й правни последици. Възраженията в касационната жалба, че изземването на общинския имот е извършено на валидно правно основание, не намират опора в доказателствата по делото. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,