Решение № 1343 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2011 г.

Решение № 1343 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2011 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Пампорово Дивелопмънт" ООД гр. Смолян, подадена чрез адв. Богдан Караманолов, против Решение № 529 от 30.03.2011 г. на Административен съд гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 470 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 210900249/21.12.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ИРМ - гр. Смолян, потвърден с решение № 113 от 17.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 118 000 лв., ведно с начислените прилежащи лихви, както и в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. в размер 39 000 лв. и дължими лихви общо в размер на 23 860.51 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА. С протоколно определение от 07.03.2012 г. Върховният административен съд е заличил поради правоприемство "Пампорово Дивелъпмънт" ООД като касационен жалбоподател и е конституирал "Ямбол Инвест-2012" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Бонева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е установил следното: Органът по приходите е отказал на касатора правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Рони строй" ЕООД, " Еси строй " ЕООД и "Камор" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на доставките по процесните фактури са били извършени СМР. Прието е, че по отношение на процесните фактури не е доказано осъществяването на реална доставка, поради липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на възложените СМР. Установено е, че всички фактури на трите доставчика "Рони строй" ЕООД, "Еси строй" ЕООД и "Камор" ЕООД. са надлежно осчетоводени от дружеството - касатор в месеците, посочени в тях, като тяхната обща стойност възлиза на 590 000 лв. без ДДС. От събраните доказателства по делото, включително назначени основна и допълнителна експертиза, първоинстанционният съд е изяснил, че само "Камор" ЕООД разполага с лица, наети по трудово правоотношение, технически средства и вложените материали, по получени от него доставки, са изписани на сметка 304 " Стоки ". Процесните фактури на това дружество са включени в дневника за продажбите и СД по ЗДДС за м. декември 2008 г. За останалите двама доставчици вещото лице не е дало заключение, тъй като не са открити представители на дружествата. При насрещната проверка на данъчните органи на дружествата "Рони строй" ЕООД и "Еси строй" ЕООД същите са доказали чрез съответните справки, че лицата не са подавали уведомления по чл. 62 от КТ, както и към момента на проверката няма назначени лица по трудово правоотношение. Няма представени и доказателства да са наемани лица и по граждански договори. Не са представени: книга за ежедневен инструктаж по безопасност на труда, която е задължителна за строителни обекти; заповедна книга, от която да е видно, какви дейности са извършвани на обекта, предписания и заповеди на лицето, упражняващо строителен надзор. Няма доказателства за технически правоспособно лице, което да е назначено като технически ръководител на обекта. От представената обща справка за задължено лице на НАП, освен лицето, представляващ дружеството, други лица не фигурират. Липсват данни и за притежаване на строителна техника. Липсват и данни за наемане на подизпълнител. Няма данни фактурите са отразени в дневника за продажбите на двамата доставчици. По отношение на "Камор" ЕООД Административен съд гр. Пловдив въз основа на представените доказателства е установил, че дейността на дружеството е свързана с производство на мебели. Лицата, наети по трудово правоотношение, са със специалности в областта на мебелното производство, което изключва всякаква възможност, тези същите лица да са извършвали СМР. Независимо от приложената заповед за командироване на 7 бр. лица от фирмата, няма данни тези лица да са транспортирани до обекта в к. к. Пампорово. Няма данни да са наемани лица по граждански договори, както и подизпълнители. Налице е разминаване в твърденията относно назначеното като технически ръководител на обекта лице Първоинстанционният съд е обосновал извод, че по делото не е доказано наличието на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от тримата доставчици, поради което правилно по тези фактури е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Обоснован е изводът на органа по приходите за наличието на основание по чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат за периода чрез увеличение на стойността по фактури издадени от "Рони строй" ЕООД, "Еси строй" ЕООД и "Камор" ЕООД. Констатациите за липсата на реално осъществени доставки по фактурите от тези доставчици води до изводи, че не е възникнало задължение за плащане по тези фактури и не е налице счетоводен разход. Съдът е приел, че законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството, след като не е доказано, че документираните разходи вярно и точно отразяват стопанските операции съгласно чл. 10 на ЗКПО. С оглед горното, АС-Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. По отношение на процесните фактури правилно АС е обосновал извода за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от доставчиците "Рони строй" ЕООД, "Еси строй" ЕООД и "Камор" ЕООД за процесните периоди. Правилно АС е приел, че касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи доказващи материалната, техническа и кадровата обезпеченост на доставчика. Обосновани са и направените изводи за липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на договорените дейности. Следва да се отбележи, че доколкото касаторът претендира определено материално право - правото на приспадане на данъчен кредит, тежестта на доказване на предпоставките за упражняването на това право е върху него, включително реалното извършване на доставките по спорните фактури, като следва да докаже, че са изпълнени всички положителни предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, както и че не са налице отрицателните предпоставки по ЗДДС, които обуславят отказване на данъчен кредит. Изводът за липса на реални доставки е обоснован и съответства на доказателствата. Законосъобразни с оглед събраните по делото доказателства са и изводите на съда относно наличието на предпоставката на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат на търговеца, тъй като от жалбоподателя не са били представени убедителни доказателства, оборващи констатациите на данъчните органи за липсата на вярно и точно отразяване на стопанските операции съгласно чл. 10 на ЗКПО. Правилно при това положение е увеличена облагаемата данъчна основа с отчетените разходи по фактурите, издадени от посочените доставчици, за които не е доказано, че са действително осъществени. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,